Време е да започнем да взимаме насериозно страданието на стопаните след смъртта на любимите им животни.
Психологът и автор на книгата „Как да поправим разбитото сърце“ Гай Уинч отбелязва, че преживяването на подобна загуба често е подценявана от околните. В изданието “Scientific American” Уинч пише, че негови пациенти са изпитвали притеснения да изразят чувствата си пред околните, за да не бъдат сметнати за „твърде сантиментални“, „незрели“ и дори „слабохарактерни“.
Психологът разказва конкретен случай с мъж, който скърбял за своето куче, за което се грижил в продължение на 17 години. Неговите думи били:
„Знаех, че ще бъде трудно, когато почине, но нямах реална представа…Бях пълна развалина. Плаках с дни. Не можех да свърша никаква работа. А най-лошото беше, че не казвах на никого, понеже ме беше твърде срам. Прекарах дни на работа, плачейки насаме, и промърморвах, че имам алергия, когато някой забележеше подпухналите ми очи.“
Друг случай в практиката на Гай Уинч бил с жена, която преживяла така наречения „синдром на разбитото сърце“ след смъртта на кучето си. Това е състояние в отговор на скръбта, което е толкова остро, че симптомите наподобяват инфаркт, включително повишени до 30 пъти повече от нормалното хормонални нива.
Често такова състояние се свързва и със загубата на дългогодишен любовен партньор, но се отнася също и за връзката, която изграждаме с домашните си любимци. Защо тогава обществото смята загубата на любимо животно за различна от тази на любим човек?
Най-често срещаното обяснение би било, че хората са готови с лекота да отхвърлят нечия болка, когато не им се струва близка до тях. Уинч смята, че липсата на подкрепа от околните затруднява процеса на отърсване, а това „усложнява възстановяването, правейки го по-дългосрочно и комплексно, отколкото би трябвало да бъде“.
Освен че социалната подкрепа е жизненоважна за всякакъв тип възстановяване, липсата ѝ повлиява и възприятията за собствените ни емоционални реакции, което допълва стреса, тъй като започваме да изпитваме притеснение и срам от самите себе си.
