Да разпознаем и назовем емоцията, която изпитваме, може да се окаже ключът към това да не бъдем завладени от нея. Психотерапевт обяснява защо за много хора тази задача е изненадващо трудна.
„Щастлив“, „тъжен“, „ядосан“ – често именно с тези три думи описваме вътрешния си свят. Но човешките емоции са далеч по-сложни, а липсата на точните думи за тях може да ни накара да се чувстваме откъснати както от самите себе си, така и от хората около нас.
Всичко започва от тялото
Според психотерапевтичния подход емоциите първоначално се проявяват като усещания в тялото. Те се обработват от част от мозъка, която няма директен достъп до езика. Затова, за да кажем какво точно чувстваме, първо трябва съзнателно да разпознаем физическото усещане, а след това да намерим думата, която най-точно го описва.
Това обаче не винаги е лесно. Едно и също усещане може да бъде свързано с напълно различни емоции. Например „пеперудите“ в стомаха могат да се появят както при вълнение, така и при нервност – или просто когато сме гладни.
Когато не разполагаме с достатъчно думи, с които да опишем преживяното, може да започнем да избягваме самите усещания. А това понякога води до още по-силни емоционални реакции по-късно.
Когато „добре“ и „зле“ не са достатъчни
Друг често срещан проблем е прекалено общото определяне на емоциите. Вместо да разберем дали сме разочаровани, объркани, самотни, раздразнени, тревожни или засрамени, просто казваме, че се чувстваме „добре“ или „зле“.
Този навик може да ни отдалечи от нюансите на преживяното и да затрудни разбирането на собствените ни реакции.
Съществува и понятие за състояние, при което човек изпитва сериозни затруднения да разпознава и описва емоциите си – алекситимия, наричана още „емоционална слепота“. Според материала тя засяга около 10% от населението.
Причините не са напълно изяснени. Сред възможните обяснения са различия в начина, по който мозъкът обработва информацията, ранният опит с хората, които се грижат за детето, начинът, по който в семейството са били изразявани емоциите, както и генетични фактори.
Средата също ни учи какво „трябва“ да чувстваме
Трудностите с емоционалния език не означават непременно, че човек има алекситимия. Социалният и културният натиск също може да ни научи да потискаме определени чувства.
В някои семейства например определени емоции са били приемани като недопустими. Съществуват и устойчиви представи за това кои чувства са „мъжки“ и кои „женски“ – например идеята, че жената не бива да показва гняв, а мъжът не трябва да демонстрира тъга.
Затова може да бъде полезно човек да се замисли какви послания е получавал в детството си и дали те продължават да влияят върху начина, по който изразява емоциите си.
Помага ли „колелото на емоциите“?
Един от инструментите, които могат да помогнат за развиване на по-богат емоционален речник, е „Колелото на чувствата“ (Feelings Wheel).
В центъра му са основни емоции като щастие, тъга и гняв, а към периферията те се разделят на все по-конкретни преживявания.
Съществува и вариант, който свързва емоциите с физическите усещания в различни части на тялото. Идеята е проста: колкото повече думи имаме за вътрешните си преживявания, толкова по-лесно можем да определим какво действително се случва с нас.
Емоционалният речник може да промени начина, по който се чувстваме
Изграждането на език за емоциите прилича на изучаването на чужд език. Когато не знаем думите, с които да изразим нуждите си, можем да се справим само с най-елементарни средства. Когато обаче разполагаме с точния речник, усещането за увереност и контрол се увеличава.
В материала се посочва още, че самото назоваване на емоцията може да намали нейната интензивност и да ни помогне да се почувстваме по-малко завладени от нея.
Само три емоции?
Проучване, описано в книгата Atlas of the Heart, проследява в продължение на пет години какви емоции хората могат да разпознават и назовават. Средният брой посочени емоции в проучванията е едва три: щастие, тъга и гняв.
Популярната анимация Отвътре навън (Inside Out) разширява този списък с пет основни емоции – радост, тъга, страх, гняв и отвращение. В продължението към тях се добавят тревожност, завист, смущение и отегчение.
Според авторите на Atlas of the Heart обаче човешкият емоционален опит включва 87 емоции и преживявания.
Точно това е съществената разлика: когато можем по-прецизно да различаваме чувствата си, имаме повече възможности да ги разбираме и управляваме. При положителните емоции тази яснота може да ни помогне и да ги пресъздаваме и поддържаме. По-голямата емоционална „грануларност“ – способността да правим фини разграничения между преживяванията си – е свързана с по-добро благосъстояние и по-положителни житейски резултати.
Понякога първата крачка към това да се почувстваме по-добре не е да променим ситуацията, а просто да намерим точната дума за това, което вече усещаме.
Добави ни в предпочитани източници в Google
Прочети още:
- Да опознаеш сянката си: как приемането на вътрешния ни свят носи спокойствие
- Синдромът "seen": Защо премисляш всяко съобщение, което получаваш?
- Профанизирането на психологията: Защо всичко стана „травма“ и всеки втори е „нарцис“?
- 5-те типа нарцисисти, които могат да присъстват в живота ни всеки ден
