Често си мислим, че познаваме себе си добре. Но понякога живеем с усещането, че трябва да бъдем определен човек, за да се впишем в света около нас. А какво се случва, когато този образ не съвпада с истинските ни потребности?

Когато външният образ не е целият ни аз

Дълго време авторът на текста вярвал, че неговата социална роля — „светлият и общителен аз“ — е истинската му същност. Стремял се да бъде активен и енергичен, защото смятал, че това е необходимо за успеха му. Въпреки това усещал вътрешно безпокойство.

По-късно, докато изучавал психология на 60-годишна възраст, той открил обяснение в идеите на Карл Густав Юнг. Основателят на аналитичната психология говори за „персона“ — социалната маска, която носим, — и за „сянката“, скритата част от нас, която често оставяме на заден план.

Авторът осъзнал, че зад общителната му персона съществува и по-интровертна страна, която обича тишината, размисъла и уединението. Пренебрегването на тази страна създавало вътрешен конфликт и напрежение.

Какво показва MBTI

Тестът MBTI, вдъхновен от теорията на Юнг, дал на автора още един поглед към неговата личност. Резултатът показал съотношение между екстровертност и интровертност от 6:4. Въпреки това той осъзнал, че през целия си живот е насочвал поведението си почти изцяло към екстровертната страна.

Тестът показал също, че интуицията му е по-силно изразена от ориентацията към конкретните усещания и детайли. Това според автора понякога го карало да пренебрегва дребни подробности, което водело до конфликти.

В текста се подчертава, че човешката личност е твърде сложна, за да бъде описана напълно само чрез 16 типа. По-важно е човек да разпознава различните страни на характера си и да намира баланс между тях.

Малки навици, голяма промяна

След тези осъзнавания авторът създал списък с навици, съобразени с неговата личност. Вместо да се съсредоточава единствено върху външните активности, той решил да обръща повече внимание на вътрешния си свят.

Сред промените били:

• Да говори по-малко и да слуша повече

• Да отделя време за уединение всеки ден

• Да обръща внимание на детайлите, вместо да разчита само на интуицията си

• Да спира и да поема дъх, преди да говори, когато е ядосан.

Според автора тези малки практики донесли значително облекчение. Дълбоко вкорененото безпокойство и склонността към прекомерно мислене постепенно намалели, а на тяхно място се появило усещане за спокойствие.

Истинското спокойствие започва отвътре

Често търсим причините за тревожността и гнева си във външния свят. Но понякога коренът на напрежението се крие в това, че не разбираме собствените си потребности и се опитваме да живеем в противоречие с тях.

Текстът завършва с посланието, че истинското психическо благополучие започва с „истинското разбиране на себе си“. Когато приемем както светлата, така и скритата си страна, можем да се почувстваме по-цялостни и по-автентични.

Добави ни в предпочитани източници в Google