Първият учебен ден е вълнуващ момент – нова класна стая, нови учители, нови приятелства и много неизвестни. За едно дете това може да бъде едновременно огромно приключение и повод за притеснение. А най-важната роля на родителите е не да премахнат всички страхове, а да покажат на детето, че то има сили да се справи с тях. Увереността се изгражда с малки думи, жестове и ежедневни моменти, в които детето усеща: „Вярвам ти. Можеш да се справиш.“
Ето как да му помогнете да посрещне първия учебен ден по-спокойно и с усмивка.
Говорете за училището с вълнение, но без излишен натиск
Начинът, по който родителят говори за училището, има огромно значение. Вместо „Трябва да се справяш добре“, опитайте с „Ще ти бъде интересно да видиш какво ще научиш“. Разкажете за хубавите неща – новите приятели, игрите в междучасията, интересните предмети, рисуването, спорта. Но не създавайте усещането, че училището трябва да бъде постоянно забавно. Важно е детето да знае и че е напълно нормално понякога да се чувства несигурно.
Не омаловажавайте страховете му
Ако детето каже: „Страх ме е, че няма да си намеря приятел“, не отговаряйте с „Няма от какво да се страхуваш“. За него това е реален страх. По-добре кажете: „Разбирам те. Нормално е да се притесняваш, когато отиваш на ново място. Можеш първо да поздравиш някого, да се представиш или да попиташ дали може да играеш с него.“ Така не просто успокоявате детето – давате му конкретен начин да действа.
Оставете го да участва в подготовката
Новата раница, тетрадките, моливите и дрехите за първия ден могат да се превърнат в прекрасен начин да създадете положителна нагласа. Нека детето само избере част от принадлежностите си. Когато има усещането, че участва в подготовката, училището започва да изглежда като негово собствено приключение, а не като нещо, което възрастните му налагат.
Репетирайте малките ситуации
Понякога зад голямото „Страх ме е от училище“ стоят съвсем конкретни притеснения:
- „Ако не знам къде е тоалетната?“
- „Ако не разбера какво казва учителят?“
- „Ако не знам как да попитам за нещо?“
- „Ако остана сам в междучасието?“
Може да разиграете тези ситуации вкъщи като игра. Покажете му как да се представи, как да помоли за помощ, как да каже, че не разбира, или как да се обърне към друго дете. Това дава на детето усещане за контрол и сигурност.
Не го сравнявайте с други деца
„Виж другите деца колко са смели“ може да звучи като мотивираща реплика, но често има обратния ефект. Всяко дете има собствен ритъм. Едно ще влезе в класната стая без да се обърне назад, а друго ще има нужда от повече време. Вместо сравнение използвайте неговия собствен напредък: „Вчера се притесняваше, но днес вече сам си подреди раницата. Виж колко много можеш.“
Разкажете му и за собствените си първи дни
Децата често си представят, че само те се страхуват от неизвестното. Разкажете му за вашия първи учебен ден – как сте се чувствали, от какво сте се притеснявали и какво в крайна сметка се е оказало хубаво. Това създава близост и показва на детето, че притеснението не е слабост. То е нещо, което всички хора изпитват, когато започват нещо ново.
Научете го, че грешките са част от ученето
Една от най-важните основи на увереността е детето да не се страхува от грешките. Кажете му: „Никой не очаква да знаеш всичко от първия ден.“ Училището е мястото, където детето отива именно за да учи. Да сбърка, да попита, да опита отново и постепенно да стане по-добро.
Създайте спокойна сутрин
Не превръщайте първия учебен ден в надпревара с часовника. Пригответе дрехите и раницата от предната вечер, оставете достатъчно време за закуска и не претоварвайте сутринта с инструкции. Една спокойна прегръдка и „Ще се справиш. А след училище ще ми разкажеш всичко“ могат да означават много повече от десет напомняния.
Не поставяйте прекалено високи очаквания
Първият учебен ден не е изпит. Не е необходимо детето веднага да бъде най-добрият ученик, да има много приятели или да се чувства напълно уверено. Понякога най-голямото постижение е просто да прекрачи прага на класната стая, макар да му е било страшно. И най-важното – вярвайте в него.
Децата усещат тревогата на родителите си. Ако постоянно повтаряме „Дали ще се справиш?“, „Дали няма да плачеш?“, „Дали ще си намериш приятели?“, неволно можем да подсилим усещането, че предстои нещо страшно. Затова нека посланието бъде различно: „Знам, че може да ти е малко страшно. Но знам и че можеш да се справиш. А каквото и да се случи, аз съм до теб.“ Защото увереното дете не е детето, което никога не се страхува. То е детето, което знае, че може да изпитва страх, да прави грешки, да има трудни дни – и въпреки това да продължи напред. А понякога именно тази увереност е най-ценният „учебен материал“, който можем да дадем на децата си още преди първия звънец.
Добави ни в предпочитани източници в Google
Прочети още:
- Бабини рецепти: Тайната на съвършената кожа
- 5 навика, които състаряват по-бързо – и които хората с младежки вид избягват
- 7 трика, с които ще започнеш деня по-леко: Как да се събуждаш без битка
