Обичаме ли наистина да ни е страх, или просто имаме нужда понякога да усетим нещо по-силно от обичайните емоции? От хорър филмите и историите за призраци до къщите на ужасите – има нещо странно привлекателно в страха. И психологията има обяснение за това.
Всяка година, когато настъпи Хелоуин, доброволно се обграждаме с неща, от които иначе бихме избягали. Гледаме филми за серийни убийци, разказваме си страшни истории на тъмно, посещаваме атракциони с чудовища и дори плащаме, за да бъдем изплашени.
Но замисляли ли сте се защо го правим? Защо понякога най-приятното преживяване е онова, което ни кара да настръхнем, да затаим дъх и да се оглеждаме подозрително, когато останем сами вкъщи?
От мистериозни вещици до героини от приказките - 5 визии за Хелоуин, които спират дъха
Оказва се, че любовта ни към страха не е толкова странна, колкото изглежда. Тя има своето психологическо обяснение.
Страхът, който ни кара да се чувстваме живи
Когато се уплашим, тялото ни реагира така, сякаш сме изправени пред истинска опасност. Сърцето започва да бие по-бързо, дишането се учестява, мускулите се напрягат, а мозъкът активира механизмите си за оцеляване.
Освобождават се адреналин и други стресови хормони, които ни подготвят за реакция – да избягаме или да се защитим.
И точно тук се крие интересното: когато знаем, че опасността не е реална, можем да изпитаме същото физическо вълнение, без да сме изложени на истински риск.
Това е една от причините да обичаме влакчетата на ужасите, страшните филми и мистериозните истории. Получаваме силна емоция, но същевременно знаем, че сме в безопасност.
Понякога просто имаме нужда от малко адреналин, за да излезем от рутината на ежедневието.
Защо страшните филми са толкова пристрастяващи?
Има нещо особено в това да гледаме как някой се изправя срещу най-големите си страхове, докато самите ние сме удобно настанени на дивана с одеяло и купа пуканки.
Страшните филми ни позволяват да преживеем опасност от безопасно разстояние. Можем да се изправим срещу неизвестното, да изпитаме напрежение и да усетим прилив на емоции, без реално да рискуваме живота си.
Хелоуин с класа: 8 идеи за стилен и уютен дом
Освен това хорър жанрът често ни поставя в ситуации, в които се опитваме да предвидим какво ще се случи. Кой е убиецът? Какво се крие зад вратата? Защо героинята чува странни звуци от мазето?
Мозъкът ни обича загадките и търсенето на обяснения. А когато накрая мистерията се разкрие, изпитваме удовлетворение от това, че сме подредили парчетата на пъзела.
Разбира се, не всички обичат хоръри. Хората имат различна чувствителност към страха, а удоволствието от подобни преживявания зависи и от личността, предишния опит и усещането за контрол.
Страхът ни дава възможност да изпуснем парата
Една от най-интересните причини да търсим страшни преживявания е възможността да освободим натрупаното напрежение.
След напрегнат филм, в който сме стискали възглавницата и сме очаквали най-лошото, идва моментът на облекчение. Опасността е преминала, чудовището е победено (или поне филмът е свършил), а ние отново сме в безопасност.
Този контраст между напрежение и успокоение може да бъде изключително приятен.
Някои психолози разглеждат подобни преживявания през идеята за емоционална регулация – способността ни да изпитваме и управляваме силни емоции. Когато изберем сами да се потопим в страшна история, ние всъщност контролираме кога да започне и кога да приключи преживяването.
Има нещо освобождаващо в това да си позволим да се уплашим, без да се налага да бъдем силни през цялото време.
Малко страх, много споделени емоции
Замислете се кога най-често гледате страшни филми – сами или с приятели?
За много хора хорърът е социално преживяване. Събираме се на дивана, изключваме лампите, някой настоява, че изобщо не го е страх, а пет минути по-късно всички подскачаме едновременно.
Страхът може да ни сближи, защото споделяме силна емоция. Смехът след внезапната уплаха, коментарите по време на филма и облекчението, когато всичко приключи, превръщат преживяването в общ спомен.
Така Хелоуин се превръща не просто в празник на страшното, а и в повод да се забавляваме заедно.
Защо неизвестното ни плаши толкова много?
Понякога най-страшното не е това, което виждаме, а онова, което си представяме.
Затворена врата, странен шум в тъмното, сянка в края на коридора – въображението ни има невероятната способност да превръща най-обикновени неща в източник на ужас.
Това се дължи и на начина, по който мозъкът обработва неясната информация. Когато не разполагаме с достатъчно данни, той се опитва да запълни празнините и понякога избира по-заплашителното обяснение.
От еволюционна гледна точка това има смисъл. По-добре е да реагираме предпазливо на неясен шум, отколкото да пренебрегнем реална опасност.
Ето защо често си затваряме очите по време на страшна сцена, но продължаваме да гледаме през пръсти. Искаме да знаем какво се случва, но предпочитаме да не виждаме всичко.
Можем ли да се научим да не се страхуваме?
Интересното е, че контролираното изправяне пред страховете ни може да ни помогне да променим реакциите си към тях.
В психологията съществува подход, наречен експозиционна терапия, при който човек постепенно и под контрола на специалист се среща със ситуации или стимули, предизвикващи тревожност. Целта е да се намали страхът и да се изгради по-спокойна реакция.
Разбира се, гледането на хорър филм не е терапия и не може да замени професионалната помощ. Но има любопитна прилика: когато изберем сами да се изправим пред нещо плашещо в безопасна среда, можем да открием, че сме по-спокойни, отколкото сме очаквали.
Понякога най-хубавото чувство е, когато страхът свърши
Може би това е най-интересният парадокс на Хелоуин – празник, в който търсим страха, за да се забавляваме.
Обличаме се като чудовища, украсяваме домовете си с призраци и паяжини и доброволно се потапяме в истории, които в друга ситуация бихме предпочели да избегнем.
Но може би не обичаме самия страх толкова, колкото усещането, че можем да го преживеем и да излезем от него.
Защото понякога е хубаво да настръхнеш, да извикаш, да се засмееш нервно и след това да си кажеш: „Добре, беше страшно, но всичко е наред“.
А тази вечер, ако чуете странен шум в кухнята, не бързайте да обвинявате призраците. Може просто да е котката. Или пък... все пак е Хелоуин!
Добави ни в предпочитани източници в Google
