В началото сте неразделни. Можете да си говорите с часове, да споделяте най-големите си тайни и да се смеете на неща, които само двете разбирате. Тя е първият човек, на когото звъниш, когато имаш добра новина, но и когато нещо се обърка.
С времето обаче нещо се променя. Срещите започват да те изморяват, разговорите все по-често се въртят около нейните проблеми, а когато ти имаш нужда от подкрепа, сякаш няма кой да те чуе.
Защо приятелствата между жените се променят след 30
Истината е, че не всяко приятелство остава същото завинаги. Понякога хората се променят, интересите им се разминават, а отношенията, които някога са ни носили радост, постепенно започват да ни тежат.
Но как да разберем дали приятелката ни просто преминава през труден период, или отношенията ни са станали нездравословни?
Когато разговорите винаги са за нея
В материала на Vogue една жена на име Алекса разказва за приятелството си с Амелия. Двете се сближават бързо и скоро започват да прекарват почти цялото си свободно време заедно.
Постепенно обаче Алекса забелязва, че разговорите им винаги се въртят около проблемите на Амелия – напрежението в работата, новото жилище или поредната несполучлива среща. А когато самата тя иска да сподели нещо, често не получава същото внимание.
Комплимент или обида? 10 неща, които жените трябва да спрат да си казват една на друга
Така Алекса започва да се чувства не като приятелка, а като човек, който трябва постоянно да изслушва и успокоява другия.
Разбира се, приятелството означава да бъдем до близките си и в трудните им моменти. Всеки има периоди, в които има нужда от повече подкрепа. Проблемът идва, когато това се превърне в правило и единият винаги дава, а другият само получава.
Когато успехът ти не предизвиква радост
Един от най-показателните моменти в историята на Алекса настъпва, когато тя най-накрая получава работата, за която дълго е мечтала.
Развълнувана, тя бърза да сподели новината с Амелия. Вместо поздравления обаче получава доста неприятен коментар:
„Не съм изненадана. Чувала съм, че там вземат всеки.“
Когато Алекса показва, че думите са я наранили, приятелката ѝ я обвинява, че е прекалено чувствителна и не разбира от шеги.
Това е още един сигнал, че нещо във връзката им не е наред. Истинският приятел може да не е съгласен с нас, може да ни критикува и дори понякога да ни разочарова. Но не би трябвало системно да омаловажава успехите ни или да ни кара да се чувстваме виновни, когато кажем, че сме наранени.
6 признака, че едно приятелство вече ти тежи
Понякога е трудно да назовем проблема, особено когато става дума за човек, с когото имаме много общи спомени. Ето няколко сигнала, които си струва да забележим:
• Винаги ти си тази, която изслушва. Нейните проблеми заемат целия разговор, а твоите сякаш остават на заден план.
• Не се радва искрено на успехите ти. Вместо подкрепа получаваш подмятания, сравнения или шеги за твоя сметка.
• Често се чувстваш виновна. Дори когато просто отказваш среща или изразяваш несъгласие, разговорът завършва така, сякаш ти си виновната.
• Притесняваш се да споделяш. Започваш да премълчаваш хубавите новини или проблемите си, защото не знаеш как ще реагира.
• Общуването те изтощава. След срещите се чувстваш напрегната, разстроена или без сили, вместо спокойна и заредена.
• Само ти полагаш усилия. Ти търсиш контакт, правиш компромиси и се опитваш да изгладите конфликтите, докато отсреща няма същото желание.
Един отделен неприятен момент не означава непременно, че приятелството е токсично. Важното е дали подобно поведение се повтаря и дали другият човек е готов да чуе как се чувстваш.
Какво да направим, когато приятелството започне да ни тежи?
Първата стъпка е да си признаем как се чувстваме. Не е нужно да се обвиняваме, че сме станали по-нетърпеливи или че вече нямаме желание да прекарваме толкова време с даден човек.
Можем да опитаме да поговорим открито. Например да обясним, че имаме нужда разговорите да бъдат по-взаимни или че определени шеги и коментари ни нараняват. Важно е не само какво ще кажем, но и как ще реагира отсрещната страна.
Ако нищо не се променя, имаме право да поставим граници. Това може да означава да се виждаме по-рядко, да не бъдем постоянно на разположение или просто да дадем повече пространство на себе си.
Не всяко приятелство трябва да продължи цял живот, за да е било истинско и ценно. Понякога хората се отдалечават, а понякога осъзнаваме, че връзката вече не ни носи онова, от което имаме нужда.
И това е напълно нормално. Защото приятелството трябва да ни дава усещане за близост и подкрепа, а не постоянно да ни кара да се съмняваме в себе си.
Добави ни в предпочитани източници в Google
