Привет, Алексей,

Имате много поздрави от Англия. Следя от време на време статиите на Edna. Намерих за много интересно предложението в предишна статия относно мисловната диета. Може да се каже, че в този процес много ще успеят да намерят сами отговор. Надявам се и аз.

Първоначално се поставих в графата на хората, които са над тези проблеми, така да ги наречем. Но много бързо осъзнах, че въобще не е така. Понякога изпитвам силна нужда да анализирам средата, в която се намирам, и най-вече да ѝ придавам стойност, за да се почувствам по-щастлив. (одобрение от другите хора, предполагам...?)

Можете ли да дадете съвет? Как да остана активен в средата от хора, в която се намирам, как да имам обкръжение, без да си налагам опити за само-извисяване и да бъда по-истински и откровен?

Благодаря Ви за вниманието.

Поздрави,

Здравейте!

Въпросът ви е чудесен, въпреки че с една вероятно неволна грешка, вие сте адаптирали прекрасно моето предложение от предишната статия към вашия проблем. В посочената статия всъщност става въпрос за "желателна диета" – т.е. пречистване на съзнанието от неавтентични желания. Вие обаче сте го интерпретирали като "мисловна диета", което е много добро приложение на техниката и в този контекст - за освобождаване от прекомерното анализиране, остойностяване, преценяване и пр.

Всъщност, спирането на вътрешния диалог, който постоянно се върти в полза на егото и на който всяка фраза започва и завършва с "аз", е едно от първите упражнения, които правим на курсовете. Наричаме ги "зануляване". Аз предпочитам този термин, защото освен спиране на диалога и установяване на вътрешно мълчание, зануляването е един вид изчистване на "биографията" от егото, осигурявайки среда за създаване на друга реалност, която е подредена по различен начин и в която главното действащо лице е природното аз, а не социумното формирование.

Повечето хора влагат цялата си енергия, за да утвърдят представата за себе си – какви са, как биха искали да бъдат възприемани от другите и как на практика са възприемани.

Това, което става обаче е, че докато се опитваме да намерим своето място в света, всъщност светът се загнездва в нас. В тази схема, колкото и да претендираме, че не сме егоисти, всъщност сме, защото сме мотивирани от това как биха искали да бъдем възприемани от този свят. Премахването или поне намаляване на важността и чувството за собствена значимост е същината на целия метод, по който работя.

Повечето от техниките, които правим, използвайки абсурда и смеха по радикален начин, имат точно тази цел – да ни помогнат да променим нагласата си от: "аз съм достатъчно важен, за да имам еди-какъв си проблем" на "не съм толкова важен, че такъв важен проблем да се занимава с мен". Чувството да не си толкова важен наистина е много освобождаващо, а само през свободата да си никой може да избереш кой да си, без да е нужно да бъдеш определян и валидиран отвън.

Най-големият капан на матрицата е капанът на егото. Добрата новина е, че дори и да сме попаднали в него, ние не му принадлежим, а вратата не е дори залостена и с известна решимост, дисциплина и упорство, можем да излезем. Има различни варианти за това, които може да изпробвате за някакъв период – да кажем седмица - две. Аз ще дам няколко подсказки, а вие сам ще си генерирате още идеи.

Например: ако се чувствате като завързан за матрицата (в случая – нуждата от одобрение), походете известно време с развързани обувки; ако усещате, че матрицата винаги знае кое копче да натисне (за да ви накара да направите нещо, така че да бъдете одобрен), поносете известно време риза (дреха) без копчета и ципове, или си пришийте допълнително ново копче, което да е вашият отговор на матрицата, когато усетите, че тя пак е натиснала онзи бутон – просто отменяте нейното действие...

В този контекст могат да бъдат измислени доста неща за правене, които ще ви помагат да останете осъзнат, вече в самите ситуации и да реагирате в тях и на момента, а не само да декларирате какво се е случило постфактум.

Още много идеи ще намерите  и в книгите на Ивето (Ивинела Самуилова – бел. ред.), които са достъпни вече и за българите в чужбина в електронен формат.

Надявам се да съм бил полезен.

Поздрави, Алексей

Добави ни в предпочитани източници в Google