Има един хубав виц за майките, попитани какво правят със свободното си време – 7 не разбрали въпроса, а другите отговорили, че приготвят вечеря, оправят раницата на детето или чистят. Всъщност няма нужда да сме майки, за да се припознаем в тази смешка – свободното време отдавна е нещо, което очакваме да ни се случи някъде в неясното бъдеще. Другия уикенд, след месец, когато приключим един много важен проект, когато децата пораснат, когато мине ремонтът или когато най-после дойде онази мистична седмица, в която никой няма да иска нищо от нас.
Междувременно обаче денят ни е пълен с миниатюрни парчета време, които не броим официално за свободни, защото са заклещени между други неща. Двайсет минути до работата, половин час, докато се опече пилето, разходката с кучето, чакането пред някой кабинет или най-любимите минути вечер, когато вече сме си легнали, но мозъкът още не е получил известие, че работният ден е приключил и скролваме безцелно в интернет.
Поотделно не изглеждат кой знае какво, но събрани са си доста свободно време – току-виж излязло, че имаме един-два свободни часа през деня, но ги наричаме другояче. И понеже няма как да отменим пътуването, готвенето и домакинската работа с аргумента, че вместо тях искаме да отделяме повече време за себе си, остава другата възможност – да си присвоим част от времето за тези дейности.
The 2026 Story Report, международното проучване на Storytel за навиците ни за слушане и връзката им с усещането за благополучие, показва, че ние, българите, вече сме се научили да го правим.
Според резултатите в изследването 28% от хората у нас, които слушат аудиокниги, го правят всеки ден, а 42% – всяка седмица. Още по-интересно обаче е кога ги слушаме – класацията не е оглавена нито от отговор „докато съм във фитнеса“, нито от „докато пътувам с колата“, а от простичкото „когато сме сами“. Това е отговорът на 41% от българите, участвали в проучването.
Това, от една страна, е малко странно, защото да останеш напълно сам е практически невъзможно в последните години. Дори физически да сме сами, устройствата са около нас, а през тях влиза целият свят посредством досадни нотификации, пропуснати разговори и имейли. Значи все пак сме станали майстори в това да се абстрахираме от натиска да сме постоянно на линия и сме си позволили да се отдадем на лично изживяване, като това да си сложим слушалките и да чуем някоя книга.
Следващата ситуация в класацията е далеч по-прозаична – 34% от участниците слушат аудиокниги, докато вършат домакинска работа. Това е напълно разбираемо, защото по-досадна работа от домакинската няма и всяка книга би я направила малко по-поносима. А ако книгата е интересна, може неусетно дори да се впуснем в непланирани домакински дейности, като миене на баня или прахосмучене на тавана.
На трето място са позиционирани минутите преди сън – 33% от българите в проучването слушат аудиокниги в този отрязък. Това е много особен момент от денонощието, в който очите ни категорично са приключили работа, но мозъкът продължава да организира утрешния ден, да си припомня разговор отпреди шест години и да ни подсеща за нещо, което сме забравили да свършим днес, около 14:30. Аудиокнигата има едно голямо предимство в тази ситуация – не изисква да гледаме нищо. Можем да изгасим лампата, да оставим телефона и да слушаме, докато просто заспим. Който не е заспивал със слушалки на ушите, да пробва още тази вечер – много е хубаво.
Готвенето е подходящото време за 26% от хората, които решават, че кулинарията и аудиокнигите си вървят ръка за ръка, или по-скоро ухо за ръка. Това също е напълно разбираемо – ако мусаката така или иначе трябва да се пече 40 минути, какво ни пречи да извъртим една кримка през това време и да я подкрепяме морално през стъклото на фурната?
На пето място все пак се появява пътуването до работа – за 24% от участниците това е най-удобното време да си пуснат аудиокнига. Няма как да е другояче, разбира се – наредете се с автомобил или автобус в понеделник сутрин на Орлов мост и засечете за колко време ще стигнете до летището – като нищо може да отметнете половината „История славянобългарска“.
Шегата настрана, но това е истинското предимство на аудиокнигите. Те не изискват почти нищо от нас, освен да си носим телефон и слушалки и да изберем какво ни се слуша. Останалото е въпрос на наместване в графика – докато крачим към магазина, докато разхождаме кучето, докато готвим, пускаме пералня или си лежим лежерно на дивана.
И понеже проучването показва още, че най-често посочваната причина да слушаме аудиокниги е „да се отпусна и да релаксирам“, в това може би се съдържа цялата тайна на липсващото свободно време.
Всъщност, ако всеки път, когато искаме да се отпуснем и да релаксираме, си пускаме аудиокнига, ще вземе да се окаже, че имаме достатъчно свободно време. 20 минути тук, 30 – там и ето ти и цяла изслушана книга, и свободно време. Така или иначе тези минути ще минат – важното е за какво ще ги използваме. Нека е за нещо смислено.
Добави ни в предпочитани източници в Google
