Живеем във време, в което протеинът се е превърнал в нещо повече от хранително вещество — той е символ на здраве, самоконтрол и „перфектно“ тяло. Високопротеиновата диета е навсякъде: в кафето, в закуските, дори в пуканките. Социалните мрежи са препълнени с декларации за „100 грама на ден“, а въглехидратите изглежда са обявени за враг №1. За някои хора протеинът вече не е просто макронутриент — той е начин на живот, почти религия.
Но зад лъскавото обещание за стегнато тяло, бляскава коса и ускорен метаболизъм, се крие една тиха истина — тази за червата. Според нутриционистката Паял Котхари, автор на книгата The Gut, протеиновата мания е резултат от естетически стремежи, подхранени от социалните мрежи и култа към фитнеса. Тя подчертава, че макар протеинът да е жизненоважен, прекаленото му количество често измества други важни компоненти като фибрите, полезните мазнини и разнообразието в диетата.
Според Котхари, реалната нужда от протеин за средностатистически възрастен, който не е професионален спортист, е между 0.8 и 1.2 грама на килограм телесно тегло. Това е далеч под внушителните стойности, които често се пропагандират онлайн. Тя предупреждава, че приемът на над 100 грама дневно — без достатъчно вода, фибри и движение — може да натовари червата и бъбреците.
Какво се случва, когато преминем границата? Червата започват да страдат. Диета, богата на месо, но бедна на фибри, насърчава развитието на бактерии, които произвеждат възпалителни вещества като амоняк и триметиламин. Резултатът: подуване, запек, нарушена чревна лигавица и дори възможно влошаване на микробиома. Приемът на над 2 грама протеин на килограм тегло може сериозно да забави храносмилането и да произведе токсични вещества в дебелото черво. Без фибри за баланс, излишният протеин ферментира лошо, което води до подуване, главоболие и възпаления.
Това не е просто въпрос на цифри, а на ежедневен комфорт. Когато червата са претоварени, се появяват симптоми като неприятни газове, рефлукс, запек, усещане за тежест след хранене, раздразнителност и дори проблеми със съня. Според Котхари, това са ясни сигнали, че тялото ви не се справя добре с тази „здравословна“ диета.
Това обаче не е атака срещу протеина, а напомняне, че балансът е ключът. Идеалната чиния, според експертите, включва чисти източници на протеин като леща, тофу, сирена, яйца, разнообразни зеленчуци, здравословни мазнини като ядки и гхи, както и сложни въглехидрати като киноа и сладки картофи. Ферментиралите храни и пребиотиците също помагат на чревната флора да процъфтява.
Ако вече усещате, че сте преминали границата и организмът ви страда от протеиновата мания, Котхари препоръчва постепенно връщане към фибрите: включете чиа, плодове, зеленчуци и варива. Започнете, като заменяте едно протеиново ястие дневно с растително. Добавете билки, подправки и ферментирали продукти. Не само няма да загубите резултати — ще спечелите енергия, по-добро храносмилане и устойчиво здраве.
И макар че има храни, които съчетават протеин и пробиотици — като кисело мляко, темпе, кефир и мисо — те не могат да заместят фибрите. Те са само спътници по пътя към добрата чревна флора, но не и шофьорът.
Прочетете още:
-
Как ще се отрази на тялото ни, ако ядем по една шепа кашу на ден?
-
Доказано: Жените са по-полезни за природата от мъжете
-
Вода от извора: Как почистват кожата си дерматолозите?