Спомням си как като малка обикалях из вкъщи с шише в ръка и си представях, че е микрофон. Взимах интервюта от майка ми и най-често я питах какво ще има за обяд. След това се научих да пиша и тефтерът и химикалът станаха неразделна част от мен. Въображението ми постоянно измисляше истории и си ги записвах. Такава съм и до днес - любопитна мечтателка, която обожава да пише и иска да знае какво ще има за обяд, защото не може без вкусна храна!

За връзка с редакцията на Edna.bg, пишете на edna@netinfo.bg.