Мария Дукова
Историята не е просто сбор от дати и събития – тя е тъкан от човешки съдби, емоции и въпроси, които вълнуват и днес. Именно така я вижда писателката Костадина Костова – добре позната на читателите със своя блог и с дебютния си роман „Трето царство“, а сега и с новата си книга „Трифена“. Завършила журналистика и европеистика, Костова дълго време работи в сферата на дизайна и технологиите, но именно литературата остава нейният най-устойчив компас.
Във втория си исторически роман тя ни среща с една противоречива, но силна женска фигура – Антония Трифена – и разгръща теми, които са не само вечни, но и дълбоко лични: връзката между майка и дъщеря, предаването на сила между поколенията, баланса между дълг и себеизразяване. В следващите редове Костадина Костова споделя какво ѝ е дала Трифена, какво ѝ е отнела и защо вярва, че именно женските гласове – сложни, раними и неподправени – трябва да звучат още по-силно в съвременната литература.
Коя част от женската природа най-често Ви се иска да опишеш с думи?
Сложната дълбока емоционалност, която погрешно бива противопоставяна на практичната мисъл. Те съжителстват в симбиоза.
В коя своя героиня сте вложила най-много от себе си като жена?
Вероятно по малко във всяка, трудно ми е да се разпозная. Близка чувствам Яница от “Трето царство” и Антония Трифена от частта “Майка” на романа. Виждам се и във всеотдайността и непринудеността на Манон.
"Трифена" е роман за силата на жената, но и за дълга, амбицията и властта. Коя от тези теми беше най-лична за Вас?
Най-лична усещам темата за връзката между майка и дъщеря и предаването на женската устойчивост и сила през поколенията. У всеки родител се борят желанието да предпази детето си и осъзнаването, че някои уроци могат да бъдат научени само от опит.
Какво Ви привлече най-силно в образа на Антония Трифена? В какво тя Ви изненада?
Като историческа личност предизвика любопитството ми заради многото интересни свои родственици, сред които и триумвирът Марк Антоний. Съдбата ѝ ми се стори почти като приказка и изкушението да я развия художествено, беше неустоимо. Изненада ме с прямотата си - рядко познавам героите си толкова добре от самото начало.
Кога усетихте, че "Трифена" се "случва" и е правилната история за този момент от живота Ви?
За нея бях сигурна още преди да започна да я пиша. Спомням си, че докато пишех “Трето цартсво”, една сцена оживя в главата ми и цял ден се занимавах с нея. Знаех, че ще е част от следващата история, но няма да я включа в ръкописа. Тя си беше моето лично запознанство с Антония.
Какво бихте казала на читател, който още не вярва, че български автор може да го развълнува като световните?
Да не се отказва да търси. В момента богатството от избор на пазара е огромно, може би за някои читатели е и объркващо. Но вълнуващи истории от съвременни български автори действително има.
Коя книга на жена автор Ви е разтърсила Вас лично?
Последните бяха “Пенелопеида” на Севда Костова и “Лавиния” на Урсула Ле Гуин. И двете претворяват познати антични сюжети - “Одисея” и “Енеида”. Ле Гуин сама определя творбата си като своебразен превод с цел да се запази магията на езика на Вергилий; Пенелопа на Севда Костова пък е обобщение на вътрешния живот на жената във всяка епоха.
Как майчинството промени начина, по който гледате на себе си като писател?
Разби на пух и прах илюзиите ми, че някога ще дойде “правилен” момент - такъв, в който да имам време за писане. Осъзнах, че ще пиша или сега, или никога.
Какви женски гласове Ви се иска да се чуват по-силно в литературата?
Многолики и раними, които не изпитват нужда да се крият зад “мъжки” маски.
Ако думите Ви могат да бъдат убежище за други жени – какво искате да им кажете чрез тях?
Че копнежите, мечтите, чувствата са важни сами по себе си, понякога дори - най-важни.
С какво започвате деня си, когато знаете, че ще пишете дълго?
Не ми се случва често, обикновено си крада час-два в съботните следобеди. Но ако имам тази възможност, започвам деня направо с писането. Правя си кафе, препрочитам последните написани сцени и се потапям в историята.
След „Трифена“ – накъде? С какво Ви изкушава следващият проект?
Отново назад в миналото. С герои, които обичам.
