Похвално слово за буквите

Похвално слово за буквите
Снимка: Thinkstock

Крeмена Димитрова

В празничния 24 май припомняме тематична статия на нашия автор Кремена Димитрова (бел. ред.):

Няма да ви казвам, че 24-ти май е най-хубавият и най-българският български празник, няма да ви казвам, че той е уникален и единствен, че е достоен да бъде национален, че е религиозен и изпълнен със съдържание, позитивизъм и гордост, няма да ви казвам, че искрено се вълнувам на този ден, защото е и мой професионален празник, нито пък ще ви изреждам доводи за ползата от четенето и нуждата от просвета. Всички тези теми се предъвкват и повтарят всеки 24-ти май, всички тези думи, всички тези високопарни речи сме ги слушали.

Днес искам да ви разкажа моята лична история с буквите и този ден.

Преди близо 30 години, аз съм втори клас, вече мога да чета и пиша. Научила ме е моята учителка – другарката Исмаилова. Да, туркиня. Израснала съм в район със смесено население. В класа ми имаше няколко деца с турски произход, които по нищо не се различаваха от нас. Живеехме прекрасно и по детски щуро и наивно. Другарката Исмаилова беше строга, но истински ни обичаше. Пазеше ни и ни помагаше да бъдем себе си.

Та, историята е свързана с традиционната манифестация по случай празника. Всички училища от окръга се строяваха на площада до най-големия хотел в града и манифестираха по ред на номерата по цялото протежение на най-дългата улица и пред тържествената трибуна, построена пред Паметника на незнайния воин.

В старанието си и желанието да бъдем най-добри в представянето си, нашите учители ни повикаха в двора на училището много преди началото на събитието. Ставането рано не е сред любимите на никое малко дете. Та, сънени, но превъзбудени, се стоварихме на площада да чакаме своя ред.

Излишно е да ви казвам, че на площада няма дървета, съответно и сянка. Жаркото майско слънце се усмихна и нажежи гъмжилото с още ентусиазъм и плам. Аз, незакусила, но с прическа, не издържах на парещите лъчи и липсата на въздух (та ние буквално си дишахме във вратовете, докато чакаме) и... припаднах!

Настанала страшна паника, и тъй като кола не може да мине през площада, ме пренесли на ръце в най-близкия павилион на РП (Разпространение на печата).

Там, след неопределено за мен време се събуждам от невероятната миризма на топъл хляб и мастило. Бяха ме сложили да легна върху купчини вестници, а милите женици продавачки на вестници бяха побързали да си купят пресен хляб рано сутринта, защото нали е празник.

И там, в тясното павилионче аз и хляба лежахме върху буквите. Така моето свестяване и идването ми в съзнание дойде не от острия мирис на амоняк, а от топлия и мек аромат на хляб и букви. Буквално!

И до ден днешен свързвам 24-ти май с този мил спомен. И с този мирис.

Няма да ви казвам в каква паника изпаднали моите родители, когато не ме видяли да дефилирам пред трибуната, как другарката Исмаилова ги намерила и им казала къде съм, как те се втурнали да ме търсят и как ме открили доволно похапваща топъл хляб да чета най-новия брой на списание "Родна реч". Такова успокоение, отдъхване и щастие рядко съм изпитвала по-късно през годините.

Буквите за мен са като хляба. Не само като метафора. Пред тях се прекланям, в тях се уповавам, и в тях вярвам е моето спасение. Буквално.

Буквите, нашите букви, са толкова красиви и толкова силни! Те имат магическата сила да дават успокоение и смисъл, да ни напътстват и да ни подреждат в объркания ни и залутан живот. Трябва да им вярваме, да ги слушаме и да ги обичаме, защото те са нашата религия и те носят не само смисъл, но и спасение.

Защото, в началото, винаги е словото.

Накрая – също.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти