Преди дни се запознах се с една жена. Трябваха ни около 30 секунди, за да открием себе си една в друга. Мигновено припознаване, много приятно, каквото всъщност беше и мястото, на което се открихме  – площада. (Ако трябва да дадем актуално определение на "площад", това ще е мястото за среща на хиляди супер свестни хора в последните дни )

Само две изречения след: "Приятно ми е... !", тя каза: "Когато видиш на един протест толкова деца и кучета... значи, протестът е много смислен!" Напълно вярно! По принцип, думата "смисъл" е хванала за ръка думата "дете" като майка. Те са свързани. Тези дни още повече.

Площадът беше пълен с деца – по раменете на родителите си или вървейки някак гордо до тях със знаменце или със свирка, в бебешки колички или просто седнали на паважа с тебешири, рисувайки без да съзнават портрет на надеждата за красиво бъдеще! Толкова позитивно и някак надъхващо беше да ги гледам как шарят по плочките доволни и необезпокоявани. 

Децата на площада заявиха с присъствие отговорността на своите родители. Малките показаха, колко са пораснали големите!

Не е лесно да отидеш с детето си на площада, защото с това поемаш много по-голяма отговорност. Освен това, ако го направиш, то значи, че си готов да отговориш на сериозни въпроси и да дадеш важни обяснения - какво  значи "власт" и "предателство", "свобода" и "отговорност".

Също така да поясниш, че не винаги мълчанието е злато и понякога е много важно, дори животоспасяващо, да изкрещиш това, което искаш. Иначе удоволствието да повикаш с  детето си "По-став-ка!", вместо "О-став-ка!", е невероятно. А колкото до тяхното "Отиваме на протеЗа!" – ами, така е, прави са, толкова е "куца" ситуацията, че тъкмо то това има нужда. Нали? Съвсем са точни децата!

Децата изведоха на площада Спокойствието и Възпитанието на дълга и шумна, емоционална и зареждаща, градска разходка. Подчертано градска!

Не можех да повярвам на очите си как едно много симпатично семейство, заприличаха ми на художници, заедно с малкото си момиченце с розова рокличка, излязоха от колоната протестиращи, бащата извади от раницата си найлонови торби и заедно, тримата, събраха отпадъците, който кошчето за боклук не беше побрало. След като оставиха три спретнати зелени чувалчета, изчистиха ръце си с мокри кърпички и продължиха ведро напред. 

Коментарът е излишен. Само съжалявам, че не ги догоних, за да се запозная с онази малката, с розовата рокля, която беше извела навън толкова приятните си родители.

Днес, с децата на площада, споделяме ценни мигове и уроци. Растем заедно и учим едни от други – ние се опитваме да им помогнем да не забравят колко е хубаво да си свободен, а те нас – да познаваме мярката!

Аз винаги ще помня едни други времена, когато с мама излизахме и крещяхме по митинги! Мама ми се струваше различна, малко дива и много хубава. Беше ми много приятно, че е толкова смела и шумна. И се гордеех с това, което правим заедно.

Много се надявам в очите на сина ми, тези дни, поне малко да съм заприличала на нея!

Пишете на Богдана Трифонова на edna@netinfo.bg.

Добави ни в предпочитани източници в Google