На днешната дата през 1918 г. в мазето на Ипатиевата къща в Екатеринбург е разстреляно от болшевиките цялото семейство на последния руски император и цар Николай II, с чието физическо изтребление символично е "сложен край" на самодържавието в Русия и на династията Романови, управлявала страната през последните три века. Нека си припомним историята за края на една прокълната фамилия.

Годината е 1918 г. и Русия е разкъсвана от вътрешно напрежение. Паралелно с това вървят стачки, а на фронта (Русия участва в Първата световна война) нещата не изглеждат по-добре.

Николай II управлява от 1894 до принудителната си абдикация през 1917 г.

Неговото управление е белязано от много социални и политически противоречия, две революции (1905-1907 г. и 1917 г.), война с Япония и Първата световна война.

Руският император е принуден да се отрече от престола по време на Февруарската революция през 1917 година. След революцията царят Николай II Романов и цялото му семейство са поставени под домашен арест в двореца „Царско село“ край Санкт Петербург.

Няколко месеца по-късно, през август, са преместени в Тоболск, Урал. През април 1918 г. следва ново преместване, този път в Екатеринбург, Урал. Краят на семейството и тяхната свита е тук, в Ипатиевата къща.

В мазето на къщата в нощта на 16 срещу 17 юли 1918 година е разстреляно цялото царско семейство, заедно с прислугата. Спорът за отговорността кой е виновен за масовата екзекуция на царското семейство и последвалото изгаряне на труповете продължава в Русия. 

Умират всички: бившият цар Николай Александрович (тогава на 50 години), съпругата му Александра Фьодоровна (тогава на 46 години), децата им Олга (на 22 години), Татяна (на 21 години), Мария (на 19 години), Анастасия (на 17 години), Алексей (на 13 години), както и 4 души от свитата им – лекар, готвач дворянин, придворен лакей полковник, както и камериерка дворянка.

Сред причините за разстрела съветските власти са посочвали заговор с цел освобождаване на бившия цар от монархистите, които наближават района, в който се намира семейството. По спомените обаче на участници в операцията по ликвидацията на Романови този заговор всъщност е провокация, организирана от уралските болшевики с цел да получат основание за убийството.

Яков Юровски е един от главните участници в убийството. 

Бележки съобщават, че след като се вдига димът от изстрелите, те откриват, че куршумите са рикоширали от корсетите на две или три от великите княгини. Те ги доубиват. Палачите по-късно разбират, че това се дължи на факта, че бижутата и диамантите на семейството са пришити в корсетите, за да ги скрият от похитителите. Корсетите служат като броня срещу куршумите.

Екзекуцията се извършва без съдебен процес. Телата им са обезобразени, за да не бъдат разпознати и след това са хвърлени в общ гроб и залети с киселина.

Макар да е трудно да се повярва, руската общественост не е силно развълнувана от новината за убийството на царя. Николай II не е особено популярен сред руските граждани. Според историците след падането на монархията властите получават много писма от обществеността с искане той да бъде убит. Единствената очевидна реакция идва от лидера на православната църква – патриарх Тихон, който осъжда убийството.

Останките им са открити през 1991 г., идентифицирани с ДНК анализ и погребани с държавни почести през 1998 г. Две от телата липсват, което поражда спекулации, че може би най-малката дъщеря, Анастасия, успява да се спаси. Но телата им са намерени през 2007 г. и са идентифицирани.

Много преди този анализ обаче се появява слух, че Анастасия е жива. 

След 1920 година множество дами в Европа и САЩ претендират върху правото да се наричат Анастасия Романова. Предполагаемото бягство на Анастасия и нейното евентуално оцеляване е една от най-популярните исторически легенди на 20 век, за която са създадени много книги и филми. Най-малко десет жени твърдят, че са Анастасия, разказвайки различни истории за това как оцеляват. Ана Андерсън, най-известната от тях, се появява публично за първи път между 1920 и 1922 г. Тя твърди, че е спасена от състрадателен пазач, който забеляза, че все още диша и се смилява над нея. 

Когато Андерсън умира през 1984 г. е направен ДНК анализ, който потвърждава, че тя няма нищо общо с царското семейство.

През 2007 г., когато са намерени последните две тела, става ясно, че няма оцелели от царското семейство. Ипатиевата къща е разрушена през 70-те години, но през 2003 г. на нейно място е построен православен храм - "Храм върху кръвта".

Делото е отворено наново през 2015 г. по искане на Руската православна църква, която иска да се потвърди идентичността на останките от царското семейство. През 2000 г. членовете на семейството и техните слуги са обявени за мъченици от Руската православна църква.

Въпреки съмненията на руската църква, идентичността на останките е потвърдена от редица тестове, проведени от началото на 1990-те години в Русия и в чужбина. Според следователя Владимир Соловьов, който отговаря за случая, един от тестовете включва кръвна проба от съпруга на кралица Елизабет II, херцогът на Единбург. Оказва се, че той е далечен роднина на царица Александра Фьодоровна.

Друга теория за съдбата на Романови обаче продължава да вълнува обществеността и тя гласи, че разстрелът е бил инсцениран, екзекуцията фалшифицирана, а всички членове на фамилията са били преоблечени, за да не ги разпознаят и изведени от териториите на Русия. Поддръжниците на тезата твърдят, че царското семейство е живяло дълги години след 17 юли 1918 г. като част от предположенията стигат до там, че престолонаследникът Алексей и сестра му Анастасия са живели в България в казанлъшкото с. Габарево. Нещо повече - костите на руснаците са били изследвани през 1995 г. от антрополога проф. Йордан Йорданов от БАН.

Тази информация, разбира се, не е потвърдена, но едно е сигурно - каквото да е сполетяло цар Николай II, съпругата му и 5-те им деца, то е било изключително тежко и нехуманно, особено за невинните дъщери и син на монарха. Още в началото на 20 век богатството на фамилията се е оценявало на сумата от легендарните 45 милиарда долара, докато към днешна дата, ако семейството имаше наследници, те щяха да притежават над 300 милиарда долара.

Историята на последните членове от руската царска династия отново бе екранизирана през 2019 - този път в документално-биографичен сериал на Netflix, който носи името "The Last Czars". В нея по-детайлно се проследяват взаимоотношенията на царя с неговите приближени в двореца, които довеждат до края на монархическото управление в Русия.

Прочетете още:

• Красивата любовна история на цар Борис ІІІ и прелестната Йоанна Савойска
• Разтърсващата любовна история на Пенчо Славейков и Мара Белчева
• Елисавета Багряна и Дора Габе - писателки, приятелки и влюбени до болка в един и същи мъж
• Лора Каравелова - момичето, което умря от любов
• Дора Габе - поетесата, която всички мъже обичаха
• Петя Дубарова - момичето, което обичаше страданието