Разтърсващата любовна история на Пенчо Славейков и Мара Белчева

Разтърсващата любовна история на Пенчо Славейков и Мара Белчева
Снимка:

Може би всички знаят тази история - за най-малкото от осемте деца на Петко Славейков, за това, за което баща му написал: "Пенчо бре, чети - Пенчо не чете..."; това, което заспало върху замръзналата река Марица и се разболяло толкова тежко, че цял живот носило последиците. Въпреки недъга си обаче Пенчо имал разностранни интереси, леко чувство за хумор и остър ум, и пишел прекрасни поеми. И в живота му имало щастие. 

"Сърцето е склад, отгдето умът черпи най-хубавата храна!" – 151 години Пенчо Славейков

Ражда се на 27 април, през 1866 година. Сега няма да се спираме в подробности върху творческата му биография, а ще ви разкажем историята на голямата му любов – Мара Белчева.

Среща я през 1903-а на една вечеря. Мара Белчева е овдовяла само на 23 години. Съпругът ѝ Христо Белчев е застрелян по погрешка при атентат срещу министър-председателя Стамболов.

Онова момиченце, което Славейков бегло познава от детството си, се е превърнало в прелестна млада дама с изтънчени маниери, с безупречно поведение, с чувствителност и интелект.

Петя Дубарова - момичето, което обичаше страданието

"Бил мълчалив... Нея вечер не можах да се вредя да кажа дума... Невизитни дрехи, невизитни обръщения, думи, понякога на ръба на приличието, а понякога и през ръба. Едната му обувка отдолу протъркана и ръката му все вие и опъва брадата, кой знае откога не виждала ножица... Най-сетне самата лампа започна да примигва. И след това дълго по тротоара се чуваше тракането на бастуна му", пише по-късно тя.

След онази майска вечер през 1903 г. срещите на двамата зачестяват. Връзката между Славейков и Мара Белчева - две необвързани, но толкова различни личности, предизвикала недоумение, неодобрение и открита враждебност. И Славейков, и тя имали по няколко нещастни връзки зад гърба си, познавали отчаянието на неосъществената любов и били свързани силно емоционално и чрез общите си интереси.

И двамата познават нещастието, самотата и неразбирането. Тогавашна София е все още малък град, населен от малообразовани, но претенциозни еснафи, които хранят душиците си с чуто-недочуто за живота на по-известните. За тях е странно и непонятно поради какво тази изискана дама, ухажвана от толкова значими личности, дори от самия княз Фердинанд, е благосклонна към този хром и вечно сърдит литератор.

Дора Габе - поетесата, която всички мъже обичаха

В писмата си Мара Белчева казвала, че цялата пъргавост от краката е отишла в главата му. Животът придобива нов смисъл за нея - Пенчо я приобщава към кръга "Мисъл", домът ѝ се превръща в редакция на литературния сборник "Мисъл", първите ѝ стихотворения излизат през 1910 г. Истински щастливи двамата се чувстват само в кръга на приятелите от списание "Мисъл" и когато са в странство.

През плодовитата 1906 г. Славейков събира и издава стихосбирката си "Сън за щастие", а на следващата година - "Епически песни"; издава и първа част на "Кървава песен", за която основна заслуга има Мара - тя е вдъхновител, а често и най- добрия редактор на поета.

През 1911 г. Мара се разболява и заминава из Европа да се лекува. Вдовишката ѝ пенсия е спряна, клюките по неин адрес не престават.

Лора Каравелова - момичето, което умря от любов

На 10 юли 1911 г. Уволняват министъра на просвещението Стефан Бобчев от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Славейков отказва овакантената длъжност и заминава за чужбина. В края на август вече е в Цюрих, където го посреща Мара Белчева. Към последиците от прекараната в детството болест, поетът добавя депресия и други усложнения.

Последните си дни заедно Мара Белчева и Славейков прекарват в италианския курорт Брунате край красивото езеро Лаго ди Комо. За да поеме разноските по престоя им в Италия, Мара продава дома си на ул. "Христо Белчев". Зад гърба ѝ остава разкошът и сигурността, но напред е надеждата да спаси живота на Славейков.

На 28 май 1912 г. поетът издъхва в ръцете ѝ. През 1921 г. Мара пренася костите му в България. До края на живота си тя живее под наем и няма собствен покрив. Става милосърдна сестра и учителка по време на Междусъюзническата война през 1913 г.

Някогашната красавица, една от големите поетеси на България и спътничка на Пенчо Славейков, умира в нищета през 1937 г. в София. Мара Белчева ходи на Пенчо до смъртта си и винаги твърди, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов.

За още полезни и практични статии харесайте страницата ни във Facebook ТУК.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Какъв подарък бихте искали за Коледа?

Абонамент