Всеки път, когато чуем „Браво, ти си мъжко момиче!“ и „Въобще не си като другите жени!“, оставаме безмълвни. Но не защото сме дълбоко поласкани. Всъщност, колкото повече се замисляме над смисъла на тези два израза, толкова повече осъзнаваме, че нещо не е наред.

Първо, от кога и защо, по дяволите, „мъжко момиче“ стана комплимент? От кога да „се разбираме повече с момчетата“, да се интересуваме от коли и спортове и други стереотипизирани мъжки интереси се наложи като нещо далеч по-възвишено и изпълнено със смисъл от женските излизания, модата, грижата за здравето и външния вид?

Мъжкото момиче. Тя е всичко, за което един мъж мечтае – забавна, първична, понякога малко цинична, няма нищо против да поръчате пица в 10 през нощта, но има безупречна фигура, не обича да се гримира, но кара всеки мъж да се обръща след нея. Тя е непринудена и никога не се ядосва. И (най-важното!) тя не е като другите момичета. Нейната пълна противоположност е... само „момичето", онази, за която са адресирани възклицанията „Всички сте еднакви“ и „Жени, какво да ги правиш“. „Женствената жена“ е емоционална, притеснителна, грижовна, чувствена. Нима това са недостатъци, от които трябва да се срамуваме?

Ако се вгледаме в дълбочина в посланията на съвременната поп култура, особено във филмите, готиното момиче обикновено е най-добрата приятелка на главния персонаж – тя е всичко друго, но не и обект на желание, защото (парадоксално) води „мъжки“ начин на живот. Всичко се променя, когато нейните дамски достойнства са изложени на показ и тя най-после демонстрира своята физическа, неподозирана, женствена, привлекателна природа. Какъв е изводът? „Мъжкото момиче“ е просто мит и не означава нищо, защото започва и завършва там, където започва и завършва физическата красота. Освен това „мъжкото момиче“ е „готино“ само докато не се ядоса, не се опита да промени нещо или да постави под въпрос позицията на мъжкия мироглед. А ако сте гледали достатъчно филми (като "Gone Girl" например), ще знаете, че винаги има токсични последици от жени, които се опитват да изпълнят тази фантазия.  

Робин Шербатски от телевизионния сериал „Как се запознах с майка ти“ например е сбъдната мечта. Тя пие скоч с момчетата, пуши цигари и обича оръжията. Мрази комплименти. Носи костюми по-често от рокли, но пък не пропуска да покаже голяма част от деколтето си – може и да се държи като мъж, но никой не трябва да забравя, че тя все пак е жена, нали? 

В света на супергероите представителка на отбора на „мъжките момичета“ е Черната вдовица. А понякога образите на мъжкараната и типичната жена се борят помежду си в една, единствена фигура – ярък пример е красивата блондинка Анди от „Как да разкараш гаджето за 10 дни“. Списъкът с такива екранни образи е дълъг и разнообразен, но едно нещо е факт – никоя жена не може напълно да се припознае в тях, защото такъв стандарт е абсолютно невъзможен да изпълнение в реалността.

Да, като малки всички сме си мечтали да бъдем точно такива смели и малко груби момичета. Все пак сме израснали, гледайки всички тези обожавани от мъжете си жени на малкия екран вкъщи. Но истината е, че не можем. Но не е и необходимо. Защото това всичко това е мит. Мъжка фантазия. А още по-лошото е, че тази фантазия съществува заради всички жени, които отчаяно се опитват да влязат в този образ и да заблуждават партньора си, че са „над нещата“. А всичко е до време, включително и поддържането на образа на „мъжкото момиче“. И слава Богу! Кой би оцелял след дългогодишно потискане на истинското аз и симулиране на съвършени взаимоотношения?

Не ни разбирайте погрешно. Не смятаме, че жените не трябва да гледат футбол, да ядат бургери и да могат сами да сменят спуканата гума. Единственото изискване е просто да го правят заради себе си, а не за да изглеждат по-добре в мъжките очи. Според психолози „мъжкото момиче“, по-известно като „мъжкараната“, понякога е важна фаза от нашия житейски път, от която да вземем каквото трябва и да продължим напред. Разбира се, може и цял живот да сме носители на някои черти на „мъжките момичета“ като самоувереност, амбиция, смелост, дързост и прочие. Нещо повече, според нас в съвременната поп култура винаги има място за повече жени (и мъже, разбира се), които си играят с традиционните рамки, разчупват стереотипите и разширяват кръгозорите ни.

И все пак, ние сме жени. Не можем да си позволим да се променяме и развиваме изцяло в посока на мъжките очаквания. Не можем хем да сме „мъжки“, хем да сме „женствени“. Затова, скъпи читатели, ще завършим днешната статия по този начин: позволете на „мъжките момичета“ да бъдат такива, каквито поискат. Защото животът все пак е твърде кратък, за да губим времето си в мисли за другите. И защото във филмите има герои и злодеи, порядъчни и упадъчни, мъжкарани и женствени образи, но в живота всеки от нас носи по малко от всичко. 

И нека следващия път, когато някой каже: „Въобще не си като другите жени“, да получи този отговор:

„Разбира се, аз съм си аз. А жените са прекрасни и всяка edna от нас си има своите достойнства.“

Вижте още:

• Остарявай като катедрала, а не като чанта
• Силните жени не излизат със задници и знаят как да хванат живота за топките
• Мистериозната болест, която прави жените ужасни
• Брутален и искрен: монологът на Джордж Карлин за жените, който всеки трябва да прочете
• 5-те (научно доказани) суперсили на жените