Трудни ли сме за обичане?

Трудни ли сме за обичане?
Снимка: Thinkstock

Илиaна Смилянова

Без любов се живее по-леко. Но без нея няма смисъл. Лев Николаевич Толстой

Почти всеки от нас се е учил как да обича. Съзнателно или не, учил се е да следи внимателно настроенията и нуждите на другия, да търси знаци, да усеща какво радва и какво натъжава човека до него.

Почти всеки от нас е учен да бъде щедър, да дава, да споделя с ближния онова, което той самият има.

Но за да се случи любовта, а още повече – за да се задържи и „да порасне голяма”, трябва да се решим не само да обичаме (тоест да даваме), но и да допуснем да бъдем обичани (да приемаме). Да приемаме чуждата гледна точка, темпо, мнение, предложение, подарък, жест, емоция, отказ...

Уроците по обичане са ни преподавани от хората, които с обич са ни отгледали – виждали сме любовта в очите им, усещали сме нежността в дланите им, в устните им по челото си. Но учени ли сме от тях и как да допускаме да бъдем обичани? Научили ли сме се как да съумеем да приемем онова, което човекът до нас има, иска и може да ни даде?

Научили ли сме, че приемането не е никак по-малоценно от даването, че щедростта е в умението както да даряваш, така и да приемаш чуждия дар? Че е проява на доверие както ти да изповядаш любовта и загрижеността си, така и да отделиш време и внимание, за да изслушаш търпеливо чуждото обяснение в любов – както и да изглежда и да звучи то?

Защото любовта, както всяко нещо в нашия многоцветен и многообразен свят, има поне две страни – да обичаш и да се оставиш да бъдеш обичан, така, както другият умее това. С неговите предпочитания, по неговия начин. Първото, ти да обичаш, напомня деятелния залог в българския език. Второто, да бъдеш обичан – страдателния залог: действието не се извършва от подлога, но пада върху него и той „страда” от това.

Снимка: Thinkstock

Страданието е важен хармоничен съпровод на любовта – защото другият винаги е различен. А срещата с различното, с другото винаги ранява вселената ни – за да проникне и да стане част от нея. Love hurts, както се пее в песента – любовта наранява. Но без тази болка няма как да се срещнем. Без страдание няма как да се научим да бъдем състрадателни. Няма как да отворим сърцето си за себе си и за другия – без маска и без грим.

Снимка: Thinkstock

И няма как да (си) дарим най-големия дар на живота: решението да обичаме и разрешението да бъдем обичани – не утре, когато може би ще бъдем по-добри, по-умни, по-красиви, по-смирени, по- великодушни...  А сега, в този момент. Несъвършени. Такива, каквито сме.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кое е вашето сутрешно "гориво"?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент