Колко е (мало)важно да бъдеш красив

Колко е (мало)важно да бъдеш красив
Снимка: Thinkstock

Рая Синева

Разговорът започва почти класически. „Здрасти. Аз съм Александър“. Подаване на ръка. Ръкостискане. Ти на свой ред също се представяш – усмихнато и любезно, както мама те е учила. И а-ха разговорът да продължи, ама нейсе. Появява се сваляческа усмивка с претенция за неустоимост.

Стои и не помръдва, сякаш в очакване да нанесе опустошителен удар в сърдечната ти област или поне театрален припадък от вълнение. От опит за разговор няма и следа. Ама хич. Минават няколко минути, в които първо си казваш „E, хубаво, де, ама сега какво?!“, после неизбежното „Какво се случва?“, а накрая се усещаш, че ако още малко постоиш в поза „усмивка от кумова срама“, челюстта ти ще си остане схваната до живот.

За щастие, челюстта ти е спасена. Ти също. Защото подобието на разговор приключва тук. Безславно, но пък със същата уж неустоима усмивка, с която и започна.

За протокола – въпросното запознанство се случва в работна среда, което обяснява  защо не се стига до стилистиката „Как да забиеш мацка в бар“. Без значение от контекста обаче, тази обикновена в нищослучването си история ме навежда на следния екзистенциален въпрос – застрашен вид ли е умението да се води разговор или за какво ти е то, когато една усмивка и два броя сини очи може да са напълно достатъчни?

Винаги съм смятала, че няма нищо по-скучно от човек, който не може да води разговор.

И ако при дамите това неумение може да бъде временно замазано с пърхане на мигли или преиграно кикотене (подчертавам – временно замазано), то при мъжа се усеща като гигантска дупка, зейнала на БГ магистрала.

Подхваща нелепи теми, убива разговора с „да“, „не“ и „не знам“ или пък го наводнява с тирада от собствени размисли, без въобще да усеща, че отсрещната страна неистово се дави. Да съблазняваш с думи вместо с поглед си е изкуство, да не кажа направо висш пилотаж.

Изисква се не само старание да развиваш и усъвършенстваш това умение, но и осъзнатостта, че то ти е нужно и че е много по-важно от мускулната маса, съблазнителната усмивка или каквото друго смяташ за неустоимо в себе си.

Има я обаче и другата страна на медала, а именно – сексуалното привличане. Една приятелка казва, че ако не можеш да си представиш да си легнеш с един мъж, най-вероятно нищо няма да се получи. Или както се казва – разговорите са хубаво нещо, но само с приказки не става.

Колко пъти сте се лутали между „Ех, че хубаво си говорим с него“ и „Ох, ама не си представям да си легна с него?“. Така между „ех“ и „ох“, зацикляме върху въпросите колко сексапилна всъщност е интелигентността, сексапилна ли е изобщо, задължително условие ли е или често попада в графата „Ще я преживея“?

И изобщо, какъв го предпочитаме ние, жените? „Дори да не е много умен, стига ми да е като Брад Пит“ или „Важното е да си говорим с часове, пък ако ще, да е като Дани де Вито“.

И не, няма отговор „И двете“. Пълното щастие е рядкост, затова не подлежи на анализ. Избирайте – или едното, или другото.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква зимнина ще правите това лято?

Абонамент