Принцът събудил принцесата с целувка. Борил се с дракони и вещици, за да спаси своята любима.

Открил я по обувката, която ѝ била по мярка. Каквото и да правели, тя и той винаги заживявали щастливо до края на дните си.

Така пишеше в приказките. Принцът винаги намираше своята принцеса. Принцесата винаги откриваше своя принц. И те винаги живееха в любов и разбирателство. След приказките гледахме филми, четяхме книги, слушахме любовни песни – и всички те ни внушаваха, че всеки има своята половинка. Всеки има своята сродна душа, която някой ден ще открие. Така живеем ние – с надеждата, че твоят човек те очаква. Въпрос на време е да го срещнеш...

Но никой никога не зададе въпроса: А ако нямаш сродна душа? Ако никой не те чака никъде? Ако „сляпата неделя“ е толкова сляпа, че просто няма да стигне до теб. Ако за всеки влак си има пътник, но ти си от пътниците, които винаги остават сами на перона?

Да, не е мечтаният сценарий. За него приказки не са писани. Но той е така дяволски възможен. Ти може никога да не срещнеш своята сродна душа, може просто да нямаш такава. Може да живееш сам със себе си до края на дните си. Страх ни е да изречем тези думи на глас от ужас, че наистина ще се случат. Пъдим ги от ума си, защото ще убием надеждата. А ако убием вярата в любовта, какво би ни останало? Та нали за любовта живеем?

Снимка: Thinkstock

И все пак, в реалния живот тази приказка съществува – принцът и принцесата никога не се откриват.

Не е честно, но кой е казал, че животът е честен. Гледаш се в огледалото и се питаш какво ти е. Мислиш си, че не е възможно точно на теб да се случи. Та нали всеки има своята половинка?

Нали така са ни казвали, така пише в книгите, така се случва по филмите... те винаги се намират. И ето тук осъзнаваш, че не си подготвен за лошия сценарий – никой не те е подготвил за самотата.

А най-лошото е да се окажеш неподготвен за най-лошото. Да нямаш любим до себе си не е страшно, не е срамно и ти не си най-големият неудачник. Спри да се гледаш в огледалото – нищо ти няма. Може би просто така ти е писано. Животът ти е отредил друга мисия. И тя е да търсиш сродната си душа другаде – сред приятелите, в себе си, в изживявания и моменти, в неща, които те карат да се чувстваш жив.

Трудно е, но се учиш. Променяш си чипа. Сменяш настройката. Справяш се някакси. Вече не чакаш никого. Няма ги напразните надежди. Спираш с въпросите „Кога? Кой? Защо? Защо на мен?“. Търсиш любовта в другите й форми и проявления. Може би ти си своята сродна душа. Може би твоята приказка не е като другите...

Снимка: Thinkstock

Да имаш половинка е хубаво нещо. Да нямаш обаче не е драма. Не трябва да го превръщаме в драма. Защото все пак любовта я има – тя е въпрос на вътрешно осъзнаване и светоусещане.

И за да я откриеш, не ти е нужен принц или принцеса. Нужен си си единствено ти.

Припомнете си още:

• Не пазим сърцето си, а го лишаваме от любов
• Да живееш, за да си харесван в социалните мрежи
• Колко е (мало)важно да бъдеш красив
• Самодостатъчна – това звучи гордо
• Любовта е работа
• Искам кифла, ама умна!