Розовото масло от мускалите на Бай Ганьо до "Шанел" и "Кензо"

Розовото масло от мускалите на Бай Ганьо до "Шанел" и "Кензо"
Снимка: Thinkstock

Кажем ли мускали, в ума ни изниква образът на Алековия Бай Ганьо, тръгнал да продава розово масло в Европа.

Тази асоциация е традиционна и често става повод за неласкателни определения за националния ни характер. Но всъщност знаем ли какво се крие зад един мускал с розово масло?

Най-скъпото етерично масло в света е розовото – един килограм на световните пазари струва между 5500 и 6000 евро.

Страната ни е световен лидер в производството на розово масло - годишно се добиват 1,5 тона от него.

У нас се извлича най-хубавото и висококачествено розово масло – никъде другаде по света не може да се получи подобно.

Ароматът му е неповторим, заради което е предпочитано за парфюмените композиции на фирми като "Живанши", "Диор", "Шанел", "Ланком", "Булгари", "Кензо" и др.

Най-големите потребители на българското розово масло са Япония, САЩ, Германия, Белгия и Франция. Когато в състава на един парфюм няма розово масло, ароматът му изчезва след два-три часа. Това е и причината българското розово масло да е толкова скъпо.

То е превъзходен природен продукт с уникален състав от около 300 химични съединения. Основните съставки са висши алкохоли (елеоптени) и висши парафини (стеароптени) в комбинация с много други микроелементи.

На тяхното специфично съотношение се дължи богатият и дълготраен аромат на нашето розово масло.

Освен с аромата си розовото масло е известно и с лечебните си качества, заради което се използва от германски фармацевтични фирми за производството на лекарства против алергии. Маслото има и способността да разгражда камъни в бъбреците.

То стимулира възстановяването на клетките и притежава бактерицидно действие. Ароматерапията с него пък възвръща хармонията между духа и тялото, нормализира работата на ендокринната система, влияе благоприятно на белите дробове.

Според легендите в Персия за първи път започнали да извличат розово масло и розова вода, които били необходими за религиозните ритуали. Смята се, че войниците на Александър Македонски са пренесли маслодайните рози на Балканския полуостров.

Според друга популярна легенда през XVI век турски големец донесъл със себе си растение, което той много харесал в гр. Дамаск. Опиянен от красотата му, султанът заповядал да се отглежда за нуждите на двореца.

В Европа търговията с розово масло започнала през 16 век, а първите данни за розови насаждения по нашите земи са от 17 век – местностите около Одрин. В пределите на днешна България първите документирани сведения са от 1712 г. и се отнасят за землището на с. Войнягово, Карловско.

Благодарение на специфичните природо-географски условия в района между Казанлък, Карлово и Стрелча – днешната Розова долина, постепенно се оформил нов сорт - маслодайната казанлъшка роза. Тя произлиза от вида Rosa damascena, която е един от четирите вида маслодайни рози, отглеждани по света.

За разпространението и налагането на розовото масло като продукт огромна роля има фамилия Папазови (Папазоглу) от Казанлък. През 1820 г. Дончо Папазоглу прави първата фабрика за розово масло в града, а търговската къща "Дончо Папазоглу и синове" е една от най-големите по онова време.

Впоследствие синовете му развиват фамилното предприятие и излизат на международните пазари. Братята Папазоглу имат кантори за износ на розово масло в Цариград, Александрия, Париж, Марсилия, Лайпциг, Лондон, Триест, Виена и Ню Йорк.

В края на Втората световна война в България има 88 розоварни инсталации и до 1950 г. тя е най-големият износител на розово масло в света.

Вероятно не всеки знае, че за добиването на 1 кг розово масло са необходими от 3 до 5 тона розов цвят в зависимост от това дали годината е с нормални валежи или е по-суха. Брането на розите се прави на ръка, като работата започва рано преди изгрев слънце и продължава докъм 10-12 часа на обед.

Цветовете трябва да са свежи и ненапълно разцъфнали. Тъй като розовото масло, съдържащо се в тях, се изпарява при нагряване, а е в най-голямо количество рано сутрин, цветовете трябва да се оберат, преди слънцето да напече. Ако цветовете не бъдат обрани навреме, те губят своите качества.

От тях чрез двойна дестилация с водна пара се извлича скъпоценното розово масло. Произведеното количество розово масло се измерва със специална единица за тегло, наречена мускал. Един мускал е равен на 4,984 г или приблизително 5 г.

В Казанлък се намира единственият в света Музей на маслодайната роза, отворен през 1967 г. Фондът му съдържа над 15 000 експоната и съхранява уникален казан за производство на розово масло под пряк огън. Той има вместимост 800 литра и е направен през 1904 г.

В музея е изложена и първата запазена лаборатория за опитване на розово масло, която принадлежала на известния казанлъшки химик Христо Яръмов. Неговото име остава в историята на розовото масло заради сърцатата му борба срещу фалшификацията на продукта още по онова време.

Недобросъвестни търговци изнасяли фалшифицирано българско масло, а злоупотребите достигали дори до 50% от количествата за износ. Затова химикът създал лаборатория за тестване на розовото масло в дома си.

За високото качество на българското розово масло свидетелстват спечелените златни медали на световните изложения във Виена (1873 г.), Париж (1875 г.), Филаделфия (1876 г.), Чикаго (1893 г.) и др.

В домашни условия розовото масло може да се използва по различни начини, за да се подобри състоянието на кожата - например да се добавят няколко капки от него към кремовете за лице или домашните маски. Като средство против стрии - комбинирайте 3-4 капки розово масло с 20 мл бадемово масло и 5 мл масло от пшеничен зародиш и втрийте добре в кожата на местата с нацепвания.

Смес от 3 капки розово масло, 20 мл масло от жожоба, няколко капки лавандулово масло и масло от лайка прави чудеса с изсушената от силното слънце кожа на лицето.

Що се отнася до розовата вода, тя също има богата и древна история. Била е много търсена в Индия и Китай. Векове наред запазва неоспоримото си положение на най-търсеното, най-ценното благоухание, лекарство, подправка и козметично средство.

Пренесена е в Европа по време на кръстоносните походи. Розовата вода е вторичен продукт от процеса на парна дестилация, при който маслото от розовите листенца се отделя на повърхността.

Редовната употреба на розова вода за измиване на лицето подобрява тонуса на кожата и премахва акнето. Ако сложите два тампона, напоени с розова вода върху очите си, ще имате свеж и отпочинал вид.

При замърсяване на очите или след дълга работа с компютър отново използвайте тампони с розова вода. Ако вместо с тоник обтривате лицето си с розова вода, то ще ви се отблагодари съвсем скоро.

А ето и една лесна рецепта за домашен дегримьор. Смесете 2 супени лъжици зехтин с 5 супени лъжици розова вода в шишенце с капачка. Преди употреба го разклащайте добре. С тази смес, нанесена върху памучен тампон, почиствайте грима си. След това дори няма нужда да изплаквате лицето си.

Автор: Тоня Василева

Прочетете още:

Как да си направим натурални кремове за лице

Красиво деколте с авокадо и кафе

Как да си направим ефикасен крем за ръце

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Какви бижута носите?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент