След 37 години като главен редактор на американския Vogue, Анна Уинтур предаде щафетата на Клои Мал. Но това далеч не е краят на нейната кариера – за най-влиятелната жена в модата започва нова глава.
Смяна на поколенията
В първия ден след Labor Day, Анна Уинтур събира екипа на Vogue и с гордост обявява, че новият главен редактор е Клои Мал – журналистка с над десетилетие опит в списанието.
„Обожавам Клои. Тя се справи впечатляващо в процеса на подбор и представи най-ясна визия за това как Vogue трябва да изглежда в следващите години“, казва Уинтур.
Мал вече е известна със свежия си подход. Нейният проект “Dogue” – фотосесия с кучета, облечени в дизайнерски аксесоари – се превърна във вирусен хит, привличайки знаменитости от целия свят. Според Уинтур именно тази комбинация от културна чувствителност и чувство за хумор ще изведе Vogue в нова посока.
Vogue в дигиталната епоха
През 1988 г., когато Уинтур поема списанието, Vogue е преди всичко печатно издание. Днес американската версия има над 50 милиона последователи онлайн.
„Виждам Vogue като най-големия моден инфлуенсър. Вече не сме само списание – ние сме културна платформа с безкраен обхват“, казва тя.
Затова и подкрепя идеята на Мал за по-малко броеве на хартия: „Печатът трябва да бъде специален, колекционерски. Това е нашето модно шоу. Но ежедневните новини принадлежат на дигиталните платформи.“
Модата като култура и политика
За Уинтур модата никога не е просто дрехи: „Това е форма на самоизразяване и креативност. Колко скучно би било, ако всички носехме еднакви костюми?“
Затова Vogue винаги е обвързвал модата с културни и политически теми. Самата Уинтур е активен поддръжник на Демократическата партия. В интервюто признава, че е впечатлена от губернатора Гавин Нюсъм: „Той определено заема ясна позиция. Сигурна съм, че скоро ще се появят и други кандидати.“
„Сексът и градът“ и връзката с Vogue
Интересна препратка в разговора е и към „Сексът и градът“. В сериала актрисата Кандис Бъргън – майката на Клои Мал – играе редакторка във Vogue, която работи с Кари Брадшоу. Днес, десетилетия по-късно, именно дъщеря ѝ поема реалния Vogue – едно културно намигване, което историята сякаш е написала сама.
„Дяволът носи Прада“ – мит и реалност
Филмът „Дяволът носи Прада“ от 2006 г. затвърди образа на властната модна редакторка. Но Уинтур приема историята с чувство за хумор:
„Отидох на премиерата облечена в Prada, без да имам представа за какво ще е филмът. Индустрията се тревожеше, че ще изглеждам като карикатура. Но това беше Мерил Стрийп – фантастична! Филмът беше остроумен и забавен. В крайна сметка смятам, че беше честен удар.“
Новото поколение дизайнери
Анна Уинтур смята, че модната индустрия преживява вълнуващ момент: „Това е първият път, в който толкова много големи къщи сменят креативните си директори едновременно. Всички правят дебюти – и това ще бъде много креативен период.“
Тя е особено развълнувана от Джонатан Андерсън в Dior, Матийо Блейзи в Chanel, както и от американците Джак Макколоу и Лазаро Ернандес в Loewe. Сред новите лидери са още Сара Бъртън в Givenchy и Луиз Тротър в Bottega Veneta. „Тези дизайнери са оригинални мислители и ще се надскочат взаимно“, казва Анна.
Пътят към върха
Анна Уинтур е родена в семейство на журналисти в Лондон. На 13 години вече записва в училищна анкета, че иска да бъде редактор на Vogue.
Кариерата ѝ започва в Harpers & Queen, следва кратък престой в Harper’s Bazaar, откъдето е уволнена – „Всеки трябва да бъде уволнен поне веднъж. Това те кара да погледнеш реално на нещата.“
Работата в New York Magazine я изстрелва в полезрението на Александър Либерман от Condé Nast – и оттам започва пътят ѝ към върха.
Легендарният стил и желязната дисциплина
Прическата боб и тъмните очила на Анна са запазена марка. Решението идва след неуспешна подстрижка, която я принуждава цяла година да носи шапка. Очила носи заради късогледство, но признава, че са и удобен щит в напрегнати ситуации.
Дисциплината ѝ е впечатляваща: става в 4:30 сутринта, чете вестниците, разхожда се в Washington Square Park, тренира и едва след това започва работния ден. „Предпочитам да гледам напред, а не назад. Носталгията не ме интересува.“
Поглед към бъдещето
Попитана дали някога е мислила да се откаже, Уинтур категорично отговаря: „Не.“ Най-голямото ѝ постижение според нея не са кориците или кампаниите, а хората: „Най-важното е талантът, който привлечохме – писатели, фотографи, редактори. Всичко е в екипа.“
Дори след като предаде поста си в американския Vogue, тя остава начело на глобалните издания и на Condé Nast. Защото, както самата тя казва:
„Винаги е по-интересно да гледаш напред, отколкото да се връщаш назад.“
10 неща, които научихме от Анна Уинтур
- Изборът на наследник е акт на визия. Клои Мал е новото лице на Vogue, защото комбинира култура, хумор и свеж поглед.
- Vogue вече е инфлуенсър, а не само списание. С над 50 милиона последователи, влиянието му е глобално и мултиплатформено.
- Печатът е „колекционерско издание“. Хартиените броеве трябва да бъдат специални, като модно шоу.
- Модата е политика и култура. Тя е начин да заявиш себе си – от подиума до протестната рокля.
- Анна е впечатлена от Гавин Нюсъм. Вижда в него лидер, който може да се превърне в нов политически фактор.
- „Дяволът носи Прада“ не я обиди. Анна го приема като забавен, умен и дори „честен удар“.
- „Сексът и градът“ е препратка към реалността. Майката на Клои Мал играе редакторка във Vogue – символична връзка с настоящето.
- Новото поколение дизайнери вдъхва надежда. Уинтур вярва, че смяната на поколенията ще направи индустрията по-силна и по-оригинална.
- Стилът е броня. Прическата и очилата ѝ са не просто мода, а символ на увереност.
- Гледай напред, не назад. Носталгията не я интересува – важно е бъдещето.
Добави ни в предпочитани източници в Google
