Точно като по часовник, на всеки две седмици в България една жена умира от ръката на човек, когото е обичала.
Случаят от Варна преди няколко дни (вижте само как звучи отвлечено „случаят от Варна“), а говорим за живо, дишащо, обичащо същество, загубило живота си от ръката на мъжа си, отново ни накара да говорим за жертвите, насилниците, психическата зависимост, чувството за вина и манипулациите, които се случват зад стените на домовете на хиляди български семейства.
Какво направи впечатление, освен чудовищното безхаберие на майката на насилника? Че жертвата първо е подавала жалби, а след това си ги е оттегляла.
Защото той, в това съм 100% сигурна, ѝ е обещавал, че ще се промени. Умолявал я е да не го напуска, свалял ѝ е звезди, обяснявал ѝ е как е било случайно, не е искал, тя е всичко за него и той не може да си представи живота без нея. Как само нея обича, как тя му е всичко...
„Вярваш ли ми“, вероятно е промълвил той и тя е казала „Да“.
Колкото и пъти да се казва, че на насилник не се вярва, че удари ли ти веднъж, ще те удари отново и че тези са непоправими, докато сами не се хванат в ръце и не отидат на терапия, все ще има жени, които ще казват „да“, вместо „не, ти вярвам“.
А иначе толкова много обичаме да казваме „не“. На някой, който иска да ни отвори вратата, за да минем с количката „Не, не, мерси, аз ще се оправя“.
На свекървата, която иска да дойде и да ни помогне с детето - „Не, не, аз ще си го гледам сама“.
На комплимент от колежка „Много ти отива тази рокля“ - „Аа, не, глупости, виж как ми прави дупето дебело“.
Казваме „не“ на мечтите си, на желанията си, на възможността някой да се погрижи за нас, да ни подаде ръка, да застане до нас.
Но казваме „да“ на лъжците и пияниците, които твърдят, че ще започнат отново да ни обичат, казваме „да“ на онези, които ни внушават, че не ставаме за нищо, че не сме достатъчно добри, не сме достойни, не сме умни...
Всяка от нас има различни граници на търпимост, но нито една от нас не трябва да търпи откровено лошо отношение, да бъде третирана като втора ръка човек и да бъде поставяна в зависимост от някого.
Следете за знаците на психически тормоз и не си загубвайте ума, за да не си загубите живота.
За финал и за контраст с черно-белите снимки в текста, ви показвам една цветна:
Това е снимка на едно щастливо семейство. На 24 февруари 2019 мъжът на тази снимка уби жената по особено жесток начин....
Публикувахте от Мама Нинджа в Сряда, 27 февруари 2019 г.
Щастливите влюбени са жертвата и насилника от Варна.
Ако се страхувате от човека, с когото живеете, ако ви се иска да избягате, но нямате сили или възможности, позвънете на: 02/9817686 – Фондация Анимус
Български червен кръст – Телефони на доверието
София – (02) 963 24 44
Пловдив – (032) 61 51
Русе – (082) 23 60 00
Ямбол – (046) 32 904
Стара Загора-(042) 64 11 11
Фондация "Център Надя" – тел. 0800 19 100
Национална, телефонна линия за деца “Говори с приятел”
Преди да си загубиш ума, прочети това
5 признака, че мъжът ви е емоционален психопат
Как да разпознаеш, че има психопат в живота ти и да успееш да се спасиш
Как да възпитаваме дъщерите си така, че да не стават жертва на домашно насилие