Мъжете са по-строги от жените. Респектиращата им фигура и глас не предполага мило отношение и нежност и резкия начин на говорене се приема за норма.

А ние, жените, нали сме слабият пол, нали все се опитваме да угодим на всички, сме склонни да приемаме вината в себе си, водени от атавистичното чувство на мъжкото пещерно надмощие.

И така, неусетно, приемаме за нормално поведение, което унижава, потиска, уронва престижа и в крайна сметка ни прави нещастни.

А защо го търпим? Защото понякога не можем да го разпознаем веднага. За разлика от физическите травми, емоционалните не си личат. И като че ли се появяват по-бавно.

За да не се окажете във връзка капан или пък ако вече сте със стиснато гърло и не можете да си обясните защо прибирането на мъжа ви от работа не ви изпълва с радост, а с леко напрежение, трябва да сте нащрек за някой от тези признаци.

Ако ги откриете у половинката си, трябва да обмислите сериозно искате ли да продължите да живеете с човек, който не ви зачита или да изберете по-несигурния, но по-ведър път напред и сами.

Впрочем, има и много жени, които се държат по този начин с мъжете си. Емоционалните насилници не се определят според пола.

Вижте ТУК кои са сигналите >>>

Добави ни в предпочитани източници в Google