Домашното насилие (обиди, бой, контрол, ревност, за съжаление – и убийство) е сред най-грозните прояви на човешката същност.
Да причиняваш болка и страдание на човек, когото твърдиш, че обичаш, да нараняваш жената, която ти е родила дете…едва ли някой някога ще може да даде логично обяснение на такова поведение.
Но за да имат „поле за изява“ тези насилници, трябва да срещнат своята жертва. И всеки, който има момиче, си задава въпроса „А ако това е моята дъщеря?“.
Лесно е да мислим, че жертвите на домашно насилие са жени, дошли от повредени семейства – когато баща ти е насилник например, трудно можеш да си представиш друго поведение спрямо теб.
Как обаче да обясним случаите, в които момичета от добри (на пръв поглед) семейства също се озовават във връзка с насилник.
Истината е, че отношението на цялото общество, включително на собствените им семейства към момичетата ги „подготвя“ за лапите на насилниците.
Ето как, съветват психолози, да възпитавате дъщерите си така, че да не стават жертва на насилници.
Добави ни в предпочитани източници в Google
