Завръщането на киното: Струват ли си новите филми посещението на салоните?

мулан
Снимка: Getty

Георги Петров

Астрономическото лято завърши и, за разлика от предхождащите го 45 такива – тоест, за разлика от всички лета от 1975 година насам и излизането на „Челюсти“ – тази година филмовата индустрия не може да се похвали с излизането на нито един касов хит. Причината, разбира се, е пандемията от коронавирус. Кината по цял свят останаха затворени през лятото или репертоарът им бе ограничен до стари заглавия.

Раздвижване имаше едва в края на сезона, когато по киносалоните все пак излязоха няколко нови заглавия, сред които две по всяка вероятност щяха да се превърнат в изключително печеливши блокбъстъри, ако не беше пандемията и всичките съпътстващи я фактори. Те могат да се видят по кината у нас и до днес – става дума за „Тенет“ на големия режисьор Кристофър Нолан и „Мулан“ на Disney.

Остава въпросът дали те си струват визитата до киното предвид рисковете, с които вече неизбежно асоциираме подобни социални прояви. Трудно може да се даде еднозначен отговор на този въпрос, но повечето фактори натежават в полза на „да“.

тенет
Снимка: Warner Bros.

„Тенет“ излезе първи по кината и определено си струва гледането повече от двата филма. И в действителност е най-добре това гледане да се случи в киносалон с възможно най-голям екран. Кристофър Нолан предлага на зрителите същинска атака по сетивата с екшън сцени от естество, невиждано дотук, и визуални детайли, ключови за развитието на комплексния, сложен сюжет.

Лентата е научнофантастичен шпионски филм, в който главният герой се опитва да спаси света посредством странен механизъм за пътуване във времето – и макар и подобен тип описание на сюжета да звучи невероятно клиширано, човек не може да издаде нищо повече, без да навлезе във важни подробности. А както знаете, във филм на Кристофър Нолан всички подробности са важни.

Филмът изисква постоянно внимание, за да бъде разбран в цялостта си, и дори при това положение човек остава с желанието да го изгледа повторно, за да навлезе в действието и евентуално да потвърди собствените си хипотези за случилото се на екрана. В този смисъл „Тенет“ в действителност има сходни черти с „Генезис“ , но с едно уточнение – „Генезис“ е доста по-лесен за разбиране филм.

Това, разбира се, може да бъде причина за мнозина и да се откажат от намерението да гледат лентата. Ако търсите лесно смилаем филм за цялото семейство, то следва да заложите на „Мулан“, а не на „Тенет“. Проектът на Нолан дава на зрителя голяма доза от всички харатерни черти от творческия стил на режисьора – както от силните, така и от по-слабите.

Точно и затова основната ми критика към „Тенет“ е именно фактът, че филмът не ангажира емоционално, той е студен, церебрален, логичен и последователен, но не и затрогващ.

Много критици са отправяли това обвинение и към другите филми на Нолан, но във всеки един от тях лично аз поне съм откривал поне по една емоционална нишка, поне по няколко момента от действието, които да ме трогнат дълбоко – но не и в „Тенет“.

кристофър нолан
Снимка: Getty/Gulliver

Вероятно това ще се промени, когато гледам филма повторно и се съсредоточа повече именно върху този негов аспект, а не върху сложно структурираното и интелектуално ангажиращо действие. Акцентът на режисьора и сценарист е именно върху това. По този начин лентата може и да поляризира зрителските реакции на хора, напълно незапознати с творчеството на Нолан дотук и очакващи нещо друго.

Но дори при второ гледане съм сигурен, че отново ще остана изумен от виртуозната работа на Нолан и екипа му по екшън сцените в лентата, които са уникални и единствени по рода си въпреки бясното технологично развитие на киното в последните няколко десетилетия. Най-хубавото нещо е, че са именно такива не само заради изключителните технически похвати, употребени в практическата им реализация и заснемането им, а и защото са обусловени изцяло от сюжета.

мулан
Снимка: Walt Disney Pictures

Случаят с „Мулан“ е доста по-различен. В лентата също са налице зрелищни и качествено заснети екшън сцени, които обаче не изпъкват с никаква оригиналност. Всъщност екшън сцените във филма са симптоматични за продукцията като цяло – добрите намерения от страна на създателите са очевидни, но крайните резултати далеч не са толкова задоволителни.

Всеки наясно със сюжета на „Мулан“. Историята на младото момиче, което се преобразява в мъж, за да заеме мястото на болния си баща в китайската армия, е легендарна. Тя вече е обезсмъртена и в анимационен филм на Disney от 90-те години на миналия век. В новата игрална версия на студиото има редица променени елементи, и не всички са променени към по-добро.

На първо място изпъква болезнената липса на личностно израстване в главната героиня. От момента, в който се запознаваме с нея в зряла възраст, до края на действието, тя е все същият човек и не претърпява никаква трансформация въпреки привидно драматичните събития, които преживява. Това автоматично я отдалечава от зрителя, а и почти нулира значимостта на случващото се около нея предвид факта, че очевидно няма никакъв ефект върху нея.

От самото начало тя притежава изключителни акробатични и бойни умения, знае как да борави и с лък, и с меч, сякаш не е расла като нормално момиче в консервативно патриархално общество, а като родена супергероиня в ултралиберална утопия. Единствената изкупителна черта на персонажа на този нелеп фон е играта на очарователната Уайфи Лиу, която прави каквото може със зададения ѝ сценарий.

мулан
Снимка: Getty

Поддържащите изпълнители изграждат истинска йерархия от екшън звезди от китайски произход. Дони Йен, последната звезда, излязла от азиатските филми за смесени бойни изкуства, играе един от генералите от войската, в която попада Мулан; Джейсън Скот Лий, най-известен с представянето си като Брус Лий в биографичния екшън „Дракон“, пък изпълнява ролята на зъл племенен вожд; а живата легенда Джет Ли, разбира се, е императорът на Китай.

Всички те придават авторитет и тежест на иначе повърхностно представеното действие със самото си присъствие. Именно те и преклонението, което изпитвам пред тях, бяха причината да изляза от киносалона с глуповата доволна усмивка на лицето си преди да си направя труда да анализирам видяното на екрана. Но дори ефектът от тяхното харизматично присъствие е намален от сценария на лентата.

мулан
Снимка: Getty

А проблемът на сценария не е в основното му послание. Проблемът е в маниера на поднасянето му – клиширан и вдървен, подходящ за възприемане само от по-малките зрители, които все още не са се сблъсквали с подобен тип разкази достатъчно пъти. „Мулан“ има достатъчно фактори, с които да разсея и родителите им – добри актьори и компетентно хореографиран екшън – но не и да ги очарова.

В този смисъл бих си позволил да повторя казаното по-горе, а именно, че „Мулан“ е най-добрата опция за забавно прекарано време в киносалона от цялото семейство към момента. Но ако искате да вдигнете интелектуалната летва по-високо и да видите нещо оригинално, интригуващо и ангажиращо на всяко едно ниво на човешкото възприятие, то филмът за гледане от вас е „Тенет“.

А сега идете на кино, за да дадете своя принос към това да опазим любимата индустрия жива!

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти