За няколко левчета повече

f
Снимка: Thinkstock

Добромир Банев

Няма тъга, която не може да бъде преживяна. Старите хора са пълни с мъдрости, в чиято истинност се убеждаваме с времето.

Всяка първа любов е предпоследна, а в настоящето се оглежда животът – с чувствата ни, с убежденията ни, с прошките, които даваме негласно. И в това се състои чарът на „тук и сега“.

Влизам в кварталния магазин, където ме познават по име. Обичам магазинчетата, в които можеш да размениш блага дума с продавачките, да споделиш усмивка покрай смешка, която слага щастлива точка на уморителния работен ден. Чакам чинно реда си на касата, докато погледът ми минава през шарените опаковки на вафли, шоколади и кафе.

Приятно е, уютно.

f
Снимка: Thinkstock

Точно в същия момент дочувам разговор, който застаналата зад мен жена води по телефона. Тя е облечена с вкус, има маниер, но упорито спряга глагола „бюджетирам“. Прави си сметка какви подаръци има да купува за новогодишните празници, споделя това очевидно с най-добрата си приятелка, без да се интересува, че децибелът надвишава еуфорията на пазаруващите в края на поредния работен ден. Намръщена е, почти яростна.

Докато „бюджетира“, тя не вижда нищо, не чува, за нея светът в момента се побира в картонени кутии с панделки.

Същевременно бюджетът на двама студенти е крайно недостатъчен, за да си набавят пищна вечеря – две прозрачни кутийки с ориз, хляб и две малки бири – от най-евтините. Стискат и пластмасови прибори, те са бонус от магазина. Застанали са непосредствено пред мен, чакат реда си, смеят се и изглеждат щастливи и благодарни. В очите им отсега се отразяват светлините на коледните лампички, които вероятно ще огреят стените на скромната им квартира.

f
Снимка: Thinkstock

Усмивките срещу намръщените физиономии.

Бъдещето срещу минало, което е най-добре да бъде забравено.

Най-сетне идва и моят ред. Касиерката ми намига свойски, докато слага продуктите в найлоновата торба, а аз хвърлям по един поглед ту към дамата зад мен, ту към студентите, които напускат магазина.

f
Снимка: Thinkstock

Животът е шарен, казвам си. Животът е непредсказуем и уникален заради противоречията, на които е обречен. Защото само срещу няколко лева едни си купуват радост, докато други остават тъжни, въпреки многото похарчени пари.

„Така е то“, би казал Вонегът. И щеше отново да бъде абсолютно прав.

f
Снимка: Thinkstock

Още от Добромир Банев:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти