Пощальонът вече не звъни два пъти

f
Снимка: Thinkstock

Добромир Банев

Дали защото пощальонът вече изобщо не звъни или защото есента в Ню Йорк стана по-лесно достъпна, с времето желанието за любов е на път да измести самата любов. Филми като „Тетрадката“ и „Яж, моли се и обичай“ ни запращат в свят на фантазия, която никой, освен нас самите, не може да разбере.

Всички се нуждаем от обич. В името на любовта, готови сме да поемем на път. Не може да не я срещнем. Тя е длъжна да ни обсипе с внимание, защото!

Дочувам разговор между приятелки по телефона. Изговарят безплатните си минути, обсъждайки неясната съдба на трето момиче. То е напуснало мъжа, с когото е делило дни и нощи в продължение на четири години, осъзнало най-сетне, че не са един за друг.  Багажът е стегнат, а момичето се кани да пътува по света в търсене на истинската любов! Няма да се прибере в България, докато не срещне принца. Препускат белите коне на наивността, казвам си, никого не можеш да виниш за собствената му лудост.

f
Снимка: Thinkstock

Edna жена ще обикаля широкия свят в търсене на собствения си свещен граал. Ще осъмва в непознати градове, ще влачи куфарите си от хостел на хостел и ще брои стотинките си за нискотарифни самолетни билети, понеже вярва, че ще открие своята най-съкровена реликва. Може би в някой бар непознат мъж ще ѝ се усмихне, ще я почерпи питие, а на следващия ден ще я изведе на вечеря... Вероятно ще ѝ поднесе букет от рози, падайки на колене пред нея. Почти сигурно ще отвори малка дискретна кутийка, в който брилянтът на годежен пръстен ще отразява леките отблясъци на ококорена луна – единствен свидетел на любов, каквато светът отдавна не помни...

Разговорът между двете отеква в главата ми и аз не се опитвам да разбера постъпката на младата жена, стиснала самолетен билет в ръката си. Лудостта не пита, нуждата от любов е простима. По-скоро съм смутен от ентусиазма, с който приятелките обсъждат помежду си постъпка, каквато те мечтаят да направят, но засега са доволни от живота с мъже, при които са оставили изпразнените си куфари.

Съдбата на другите винаги е по-вълнуваща.

f
Снимка: Thinkstock

Пощальонът вече не звъни два пъти. Есента в Ню Йорк за Ричард Гиър и Уинона Райдър ще остане най-незабравимата. Джулия Робъртс още дълги години ще приковава вниманието ни с молитви за любов, от която всички до един се нуждаем. Такава е ролята на романтичните филми.

Мисля за разговора между две приятелки и за момичето, поело по широкия свят. Животът е кино, казвам си, докато осъзнавам колко е неповторима есента в София. Защото!

f
Снимка: Thinkstock

Добави ни в предпочитани източници в Google

Най-нови

Хороскоп за деня

Какъв е твоят асцендент

Edna пита · Интервю с...

Оферти