Колко е важно да гледаш нагоре

Колко е важно да гледаш нагоре
Снимка: netinfo

Добромир Банев

Съсипани хора. Умислени в собственото си оцеляване, не виждат слънцето, което си отива. Омотани в битовизми, не ценят багрите на есента. Навън е светло, в душите – пусто. Разпятия, пред които богохулстват. Хули от и за любов, каквато вече не помнят.

Това не е част от масовка в кадър. Това са реални човешки същества, повечето от които се чудят как да свържат двата края. Усмивки от старите ленти. Нови обувки, които препъват разкопаните тротоари на София.

В някаква особена безнадеждност тук-таме се прокрадва обещанието за предстоящия продължителен дъжд. Цигуларка в подлеза на НДК маневрира със стария си лък върху инструмент, който припомня Моцарт. Шоколадови бонбони в станиол. Левче в кадифения калъф на цигуларката, защото тя няма никаква вина. Защото тя също е част от пейзаж, какъвто никой умел художник не може да нарисува.

Снимка: netinfo

Всяка картина е илюзия за живота. Изкуството е измамната красота на свят, който става все по-пуст и все по-отчаян. Не че липсва състрадание. Не че не сме благосклонни да помогнем на някого в нужда. Просто някак е трудно да се поставим на мястото на другия. А другият също изпитва чувства, преживява болка, усмихва се, колкото и редки да са поводите за това…

Докато си гледаме в краката, не срещаме погледи. Докато сме вглъбени в себе си, пропускаме добрите намерения на останалите. Носим отговорност за всяка пропусната целувка. Няма сила на света, която може да оправдае това напразно вторачване в тротоари и улици, докато високо над главите ни забързано се сменят кадрите на истинския живот.

Изтъркано билетче, което не обещава печалба.

Снимка: netinfo

Наблюдавам лицата, обръщам специално внимание на очите, с ентусиазма на изследовател попивам жестовете на силуети в трамвай, който бездушно отвежда съдби по релсите на уморения столичен град. Нови мотриси возят стари копнежи. По същество нищо не се е променило и в това най-голямата трагедия.

Животът е кратък. Над сивите облаци в края на октомври небето продължава да синьо. И това е част от статуквото, в което сме обречени да живеем. Докато крачим по прашните булеварди, ние трябва да гледаме напред и нагоре.

Снимка: netinfo

Защото там е истината. Там е очакването. Там е всичко онова, което ни обрича да търсим любовта.

Цигуларката свири Вивалди. Още едно левче в кадифения калъф на старата ѝ цигулка. Още една причина да погледнем короните на дърветата, когато излезем от подлеза на НДК, надянали най-новите си обувки.

Снимка: netinfo

Още от Добромир Банев:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти