В „Обичам те“ отсъства буквата „р“

Добромир Банев

В „Обичам те“ отсъства буквата „р“
Снимка: Thinkstock

Лятото свършва като любима детска приказка. И тук краят е тъжен. И тук никой не знае от какво точно е продиктувана тази мила тъга, която се усмихва по цигански под шарените сенки на дърветата.

Месеците, съдържащи в имената си буквата „р“ ще ни припомнят страховете, от които бягаме край морето, и ще ни завръщат към пустотата на отговори, които не смеят да обърнат лице към въпросите.

За разлика от приказките обаче, аз не се страхувам от призраци. Хората са много по-страшни, защото са непредвидими в усърдието да сложат в ред собствените си истории. Повечето от тях не са за книги. Твърдението, че романите отразяват живота като огледало, в редки случаи се оказва вярно.

Затова въображението и мечтите ни карат да се чувстваме сигурни, когато затворим очи.

Призраците са навсякъде около нас. Те са спомените, които сме имали, но трудно помним. Те са бивши любови и аромат на кафе от вече несъществуващо бистро. Те са думи за първа среща и за раздяла, която никога не се оказва последна. Най-верните ни приятели. Техните действия не са трите основни мотива в случай на престъпление. Парите, сексът и отмъщението могат да направят лоши единствено хората. Затова е това притеснение към живите. Затова е тази несигурност в приказките на собствените ни животи.

Забелязали ли сте, че нищо не можем да направим в най-важните моменти? Стоим като закарфичени във време-пространството и се надяваме отнякъде да дойде помощ. Решенията са леки единствено за най-прагматичните предизвикателства, които наричаме проблеми. Така си придаваме важност. Така в очите на другите ние сме заети с много важни дела, маскирани като грижа за собственото ни его.

Снимка: Thinkstock

Между кориците на книга нещастието ни вълнува повече, отколкото сцената на възторг, описана на страница двайсет и седма. Оцеляваме на гърба на чуждите неволи. Дори добротата в повечето случаи предполага солидна материална независимост, защото тогава не изисква усилия. Лишенията имат толкова много лица, маскирани като добродетелност!

С призраците можем да разговаряме колкото пожелаем. Те са добри слушатели. Можем да се смеем, можем да си поплачем – все неща, които трудно се случват с хората, които населяват забързания ни, но кратък живот.

Истината винаги е заключена някъде по средата, между долния и горния свят, между светлината и тъмнината. Полуистините са нашият сигурен покой – спим по-леко, усмихваме се, когато обстоятелствата го налагат, но все по-рядко „си умираме от смях“. Свободата никога не е сигурна, само призраците я познават добре.

Септември оцветява в ръждиво софийските кестени, мръква се все по-рано, обичаме все по-късно. Четем любимите си приказки, осъзнавайки, че следващият месец от календара, в който няма да има буквата „р“, е май. А до него има толкова вода да изтече – първо като дъжд, после под формата на сняг.

Ако по-често се сещаме да изричаме „Обичам те“, ще усетим топлината на самия живот.

В „Обичам те“ буквата „р“ също отсъства...

Снимка: Thinkstock

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

За какво най-много се вълнувате през есента?