„Всеки път, когато сядам на този стол, получавам синдрома на бялата престилка“, признава Папи Ханс пред Мон Дьо с онази обезоръжаваща честност, която отдавна го е превърнала в един от най-разпознаваемите и обсъждани артисти у нас. Зад увереността, сценичното присъствие и продадените 15 000 билета за "Арена София" стои човек, който продължава да се съмнява, да се самокоригира и да се бори със себе си.

„Постоянно се опитвам да си удрям шамар и да се свалям на земята. Да ти казвам истината и да не говоря нито с прекомерно самочувствие, нито с прекомерна изкуствена скромност. Много ми е трудно.“

И може би точно в това се крие силата му – в отказа да играе роля.

„Според задкулисието не съм в топ 15. Според реалността – не е точно така“

Папи не крие разочарованието си от начина, по който работи музикалната индустрия у нас. Според него истинският успех не се измерва с радио ротации, награди и вътрешни класации, а с хората, които пеят песните ти дума по дума.

„Аз не съм в топ 15 на най-ротираните артисти в страната. Според задкулисието аз не съм сред топ 15 на поп артистите в България. Според реалността това не е точно така.“

За него мерилото е друго:

„Единственият обективен критерий е дали хората са готови да си дадат парите и времето, за да дойдат на твой концерт. 15 000 продадени билета в арената – това е факт.“

И тук идва най-силното му обвинение:

„Ако 10–20 години лъжеш хората, че поп музиката е едно нещо, а те слушат, плащат и искат да ходят на друго – според мен това е престъпление срещу българската култура.“

„Пускам си радиостанция и все едно си пъхам junk food в ушите“

Без заобикалки, без дипломатични формулировки – Папи говори за поп музиката така, както я усеща.

„Поп музиката не трябваше ли да е онази с тежестта, със смисъла? Пускам си радиостанция и все едно си пъхам junk food в ушите.“

Той е категоричен, че интелектът не само има място в поп музиката, а всъщност именно той продава.

„Очевидно интелектът продава в поп музиката. Но интелектът не се върти по радиото.“

Снимка:

Защо си тръгна от наградите на БГ Радио

Една от най-коментираните теми около него остава напускането му от наградите на БГ Радио през 2023 г. Сега той разказва за първи път подробно какво се е случило.

Папи споделя, че е имал договорка да изпълни „Нищо не е вечно“ само с пиано и с Витали – интимен, важен за него момент. Час преди церемонията обаче получава обаждане, че изпълнението е променено.

„Казаха ми: ‘Направи това, което ти казваме.’“

Той приема компромиса, но когато вижда, че за други артисти има рояли на сцената, разбира, че проблемът не е в техниката.

„Тогава разбрах, че аз съм просто едно момченце там, което трябва да се радва, че е поканено. А да приема това означава да отрежа парчета от себе си, за да се харесам на някоя радиостанция.“

И просто си тръгва.

„Никога не съжалявам за това, че съм си тръгнал от място, където съм бил заведен, за да бъда маймунка.“

„Никога няма да преклоня глава“

Това е може би най-ясната му позиция – и като артист, и като човек.

„Никога няма да преклоня глава, никога няма да целуна ръка, никога няма да се подмажа на някой, за да ме пусне, да ме ротира, да ме покаже, да ми даде наградка.“

За него истинската награда е друга:

„Моята награда са хората, които ми знаят песните. Знаеш ли какво е чувството хиляди хора да цитират дума по дума всяко придихание пред теб? Това те променя молекулярно.“

„Приключих с баладите, защото вече не съм тъжен“

Новият му албум „Слънцето“ идва след „Цветовете на тъгата“ и носи съвсем различна енергия.

„Просто защото вече не съм тъжен. Това е най-простият отговор.“

Но той уточнява – не става дума за бягство от дълбочината, а за нов етап.

„Танцувам и се забавлявам, но не на цената на това да пишем тъпи текстове.“

Албумът е вдъхновен и от картите Таро – не като мистика, а като символика.

Снимка:

„Щастие, но не на цената на глупост. Щастие чрез истина и мъдрост – това е ‘Слънцето’.“

„Най-много обичам да бъда харесван за това, което съм“

Може би това е и цялата философия на Папи Ханс.

„Най-много обичам да бъда харесван за това, което съм, а не обожаван за това, което не съм.“

В свят на шум, поза и постоянна нужда от одобрение, той избира нещо много по-трудно – да остане верен на себе си.

„Това съм аз. Не ви харесва? Съжалявам. Не мога да се харесам на всички.“

Прочети още:

• Папи Ханс в ролята на тореадор, изправя се срещу бившата си възлюбена в „Eдно" 
• Папи Ханс посреща пролетта с "Безсърдечен" 
• Папи Ханс разби любовните клишета 
• Папи Ханс изпя най-емоционалната си песен - "Ако случайно завали"