Бизнесдамата Ваня Червенкова върна лентата назад, припомняйки си един мил и сантиментален момент - раждането на дъщеря й Никол. На този ден, преди 32 години, тя сбъдва една мечта, влиза в най-важната си роля - тази на майка. Палитрата от емоции включва щастие, но и уплах, сигурност, но и недоверие... В болницата, Ваня връща наследничката си, смята, че акушерките й носят чуждо дете.

Снимка:

„Днес е твоят ден, момичето ми… Денят, в който преди 32 години те донесоха в едно малко вързопче в родилния дом, а аз те върнах. Беше черничка, рошава, окосмена – бях те преносила – и толкова грозничка, че след един адски скандал с всички в болницата, убедена, че са те подменили, и още замаяна от тежката упойка, ти протегна ръчички и замлъкна… Ти беше! Усетих те и никога повече не пуснах ръката ти… Има една тиха молитва, която съм носила в себе си още преди да се появиш. Не за лек живот. Не за лесен път. А за това да бъдеш човек. Никол, ти не просто се роди, ти даде смисъл на самото ми съществуване. Когато реших да те има, знаех, че ще вървим сами по дългия път. Знаех, че ще трябва да бъда и майка, и баща, и опора, и свят. Но се молех за едно – да бъдеш моето продължение не по кръв, а по душа. И ти стана точно това. Ти си нежност в свят, който често е груб. Ти си доброта, която не се страхува да обича. Ти си състрадание – към животни, към хора, към онези, които всички подминават. Ти си онова тихо добро, което не се показва, но променя всичко“, споделя Ваня. 

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Nicole Chervenkova (@nnicolechervenkova)

Тя не крие предизвикателствата по пътя. Вярва, че всеки ход е бил правилен, заради живота им днес, изпълнен с любов, уют и топлина. Признава някои грешки... Които също са повлияли на щастливия развой.

„Възпитах те строго. Понякога дори сурово. Не защото не те обичах, а защото исках да можеш да устоиш, когато животът не прощава. Помниш ли, когато подстригах адски красивите ти къдрици, само защото беше получила четворка? А когато събарях всички дрехи, за да ги подреждаш отново и отново? А когато не стигаше до мивката, но те карах да си измиеш чинията? Всъщност животът те изпита. Повече, отколкото трябва да изпитва едно дете. Имаше моменти, в които стоеше на ръба да останеш сама в този свят. Но ти не се пречупи. Остана човек. Остана светлина. Остана същото чисто сърце, което винаги си имала. Това е най-голямата ми гордост. Не как изглеждаш. Не какво си постигнала. А това, че си добра. Истински добра. Ти си моето второ аз – е, аз имам и много лоша версия, но ти знаеш, че има защо. Моят смисъл. Моето доказателство, че всичко, което съм преживяла, е имало причина. И ако има нещо, за което благодаря на Бог, то е, че ми даде теб", гласят откровенията й. 

Днес Ваня и Никол са майка и дете, но повече приятели и спътници, изповядващи една и съща цел - да гонят светло бъдеще.

Прочети още:

• Ваня Червенкова: Избирам да се върна към детето в себе си
• Ваня Червенкова: Днес няма да бъда бизнес дамата, а жената с душа във шевове
• Никой не е стъпвал на този връх... и може би никога и не трябва