Трима мъже, на които искам да приличам

Светла Иванова
Снимка: Edna.bg

Първите, за които се сещам, са най-близките ми. Няма обаче да говоря за тях, защото вече съм като тях. Къде по наследство, къде поради ежедневната ни близост, но Слава Богу, най-близките ми мъже са мъже-мечта за всяка жена или майка.

Затова искам да ви разкажа за други трима, на които съм се възхищавала още преди да се запознаем лично.

И това, ако не е късмет - след години не само ги познавам, но и работя с тях, и имам честта да ги нарека приятели, за които знам, че винаги мога да потърся.

Ще ги подредя по реда на познанството ни.

Александър Петров! Поетът – жива легенда. Написал текстовете на песните, които са възпитали не само в мен вкуса към стойностната музика. Песни, които са ме карали да настръхвам неведнъж. Сигурна съм, че и вие ги знаете. Сред тях са любимите ми „Нашия град“ и „Богатство“ на Тангра, „Безсъние“ на Чочо Владовски,  и „Оставаме“ от филма „Оркестър без име“, разбира се, и много други любими на вас.

Сашо е човекът, който ми показа и доказа с годините, че не е късмет да напишеш хит, а талант. Поетът, който не включи в стихосбирката си нито един от вечните си текстове на песни, но пък показа, че за да се правят такива, не е нужно само да можеш да броиш срички и да не допускаш прозодии, а да имаш талант и сърце да пишеш поезия.

Човекът, който ми подари текста на „Молитва“ – песента, която нарекох моята молитва, защото сбъдва желания. Сигурна съм, че е така точно затова, защото е подарена от сърце и посланието, което носи е дошло от там. Сашо създаде и едни от най-красивите ми текстове (като „Някъде там“), който не ми омръзва да пея.

Човекът, който открито говори за липсата на справедливост, достойнство и състрадание у хората.

Човекът, с когото обичам да си говоря с повод и без повод, чиито съвети ценя, и който ми показа какво значи думата привилегия. Привилегия просто да познаваш някой.

За всичко това и таланта му, който самият той си цени и не пръска навсякъде и на всяка цена - му целувам ръка!

Момчил Колев! Представяте ли си някой, за когото първото, за което се сещате, ако познавате, е, че е най-добрият човек, който сте срещали. Заблуждавах се, че само аз мисля така. Докато на последния му рожден ден не разбрах, че много мои колеги певци, хора с които е работил и други, които го познават по различни поводи - всички те са на това мнение.

Докато пееше с Дони, а аз танцувах на „Ближи си сладоледа“, можех ли да предполагам преди 20 години, че някога те ще ми разрешат да й направя кавър?!  

Скоро трябваше да ми маркира една народна песен само, за да чуя как ще звучи в нашия проект. Попитах го после „Как така успя да я изпееш от раз по този начин, с тези извивки, с това чувство без да си народен певец…“ А той ми отговори – „Просто я  почувствах“… Ако искате да го чуете и вие, потърсете „Заблеяло ми е агънце“ – дуета му с Нина Николина, а скоро и нашите песни. А ако искате да чуете мъдър, но скромен човек как разсъждава, потърсете интервюта с него. Винаги има какво да научите не само за музиката.

Помня как се запознах с него. Преди може би 15-ина години отидох в студиото му и му казах, че искам точно той да ми напише песен.

Един ден се роди „Някъде там“, на която Сашо написа текста. Да я изпея и да снимам клип с любимите ми актьори - Мария Каварджикова и Любимир Бъчваров беше моя поредна сбъдната мечта. В клипа има една бяла лястовичка. Точно такъв символ беше за мен тази първа песен, написана от Момчил. От онези знаци, които ти показват, че това е моментът! Това е човекът! И това е пътят!

Тя постави началото на един нов период от музиката ми. На песните, написани от душа и едно дългогодишно приятелство, за което съм безкрайно щастлива и благодарна. Но това сякаш не ми беше достатъчно, за да изразя доволството ми от това, че имах песен, написана от него. Тя ме вдъхнови да нарисувам дори картина. Спомням си как отидох в ателието на художника Мишо Лалов и го помолих да ми помогне да изразя усещането върху платното.

А можех ли и да мечтая, че днес единствената картина, която съм нарисувала ще стои в хола на дома му на най-централното място сред техни снимки и спомени.

Момчил стана музикален продуцент на всичките ми албуми. Написа после още много песни за мен. „Любов и кафе“ кръстих втория ми албум на една от тях.

Тази година сбъднах и друга моя мечта. Момчил - любимият ми композитор! С него завършваме цял един албум само с негови песни или аранжименти! „По пътя“ ще излезе скоро и съм сигурна, че това  е правилният път – да работиш с хора, които творят със сърце и душа. Харесва ми да вървя по него и знам, че сърцето не греши.

И двамата - и Сашо, и Момчи имат прекрасни семейства! Което също е говори за това какви хора са.

Константин Кучев! Едно усмихнато момче, което след децата ми, и учителите ми по педагогика, ми показа колко красив е детският свят, когато влезеш в него. И най-вече, когато го носиш в себе си. Момчето с китарата, ситара, цигулката и голямото сърце, което помага на малки и големи да открият своя глас и свят, да ги разгърнат смело, да творят, да потърсят детето в себе си, и да споделят най-чистите си намерения открито и с много любов към хората, към музиката, към живота.

Винаги, когато видя Косето, дори и когато не пее - грее. Защото е добър отвътре. Защото животът дава само на тези, които се раздават. Косьо е певец, цигулар и композитор. Преподава и твори музика с малки и големи неуморно. Никога не съм виждала човек, който още няма свои деца да знае точно как да подходи към другите, да ги приема като свои. Той е по-малък от мен, но се радвам, че мога да се уча от таланта му да обича хората и да намира пътя към тях. Защото е чист като дете, може да се радва като дете, да играе като дете, и да мисли като възрастен, когато трябва. Той е най-добрият копмозитор-импровизатор, който съм срещала.

Щастлива съм, че създадохме заедно проекта Тананикаща йога, че написахме цял албум с „Вълшебни песнички“ за деца и родители и продължаваме с втори.

Само като си помисля, че съществуват такива хора ми става топло и светло. Благодаря им, че са част и от моя живот! Пожелавам им здраве, вдъхновение, доброта и красота около тях! За да имат такива дарби не е случайност. Красивите сърца се познават и запомнят не само с песните, които създават!

Какво повече й трябва на една жена – да има трима мъже, които да обича и с които живее, и да знае, че има поне още трима, на които иска да прилича!

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.

Още от Светла Иванова:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кое е вашето сутрешно "гориво"?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент