Светла Иванова се развежда

Светла Иванова
Снимка: Личен архив

Лято е. Под заслепяващи очите лъчи и размекнато настроение сякаш по-рядко посягаме към слънчасалите екраните на телефоните и заспалите компютри и предпочитаме старата форма на общуване и обогатяване – живия разговор и книжката на хартия.

По-лежерното настроение предразполага повече свободно време, необременяващи поне нас самите новини и споделено време с най-близките. Много хора посягат или дори прочитат повече книжки през летните отпуски отколкото за цяла година.

Да, обаче, за да стигне една книга или песен до нас, да я потърсим и споделим първо трябва да чуем за нея. Напоследък, за да се случи това от екрана на телевизора тя трябва да е или крадена, или с доближен до жълто-кафявия цвят привкус на предлагания текст.

Нова книга вече не е новина, пък била тя и първата интерактивна приказка с 9 авторски детски песни към нея, разказваща за едно от най-благородните качества и добродетели – благодарността, хем за родители, хем за деца. Трябва й още нещо.

Обикновено скандал, развод или друга драма. Така се научихме. И тази драма, разбира се, да не е нашата. Но да е достатъчно пикантна и подправена, за да я забележим.

За да поканят медиите някой да си представи новата песен трябва да прибави към нея житейски или битов проблем. И ако за да запишеш една песен, особено когато върху нея работят композитор, аранжор, текстописец, тонрежисьор и ПР, работата на певеца може да се сведе до час запис в студио, то за писателя записът на идеята и развитието й може да отнеме повече от година.

И въпреки това, ако не се развеждаш например, или книгата ти не разказва твоя живот, е малко вероятно да предизвика интереса на журналистите.

Много се надявах с детските книжки да не е така. Да има предавания, в които се представят одухотворените, красиви илюстрации приличащи на картини от художник-наивист, историята в приказката, която изисква дори повече въображение от реален сюжет, оформлението й и прочие.

Една от причинте, поради която телевизиите канят мен да представям първата си детска и изобщо първата интерактивна книжка в България е акцента върху това, че виждаш ли певица написала книга. Никой не обръща внимание на това на кого са илюстрациите, за колко време е написана, защо е за благодарността, какво образование имам и от колко години работя  с деца...  все неща които не отговарят на темата която сякаш не е съдържанието, а „защо певица написа книга“. Разбира се, това е някакъв вид привилегия от която се възползвам. В повечето случаи с неохота.

Ето и вие кликвате тук, за да видите дали и аз не съм се развела. Да, обаче ако това ми се случи, няма да го разберете. Или поне не от мен.

Сигурна съм, че няма и да ми се пее, нито пък написаното ще става за споделяне. Няма да ми се говори, нито пък усмихва. И ако напоследък това изглежда ненормално е жалко.

Благодаря на тези от вас, които ме четат тук, и на вас, които споделихте тези пет минути, за да видите дали новината, която ви поднасям в едно жълтеникаво заглавие е поредния ПР, или истина. Надявам се, че си направихте сами извода.

Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Кой е любимият ви герой от "Приятели"?

Оферти