Розето, противно на масовите вярвания и предположения не е смес от бяло и червено вино. То се произвежда по технологията на бялото, но от червено грозде. Цветът му идва от краткия контакт с ципите на плода, от където идват ефирните танини и плодовата интензивност. Колкото повече ферментира гроздето с ципите, толкова повече се увеличава интензивността на вкуса и цвета.
Стилът на розето не е само един
Розето се среща в редица различни нюанси: от жълтеникаво, през керемидено, светло червено, виолетово, оранжево, ярко розово, лучено. Вкусовете му варират съответно от ягода през череша, малина и кайсия, до цветя и билки. По-бледите розета са по-елегантни, с аромати на червени горски плодове, лавандула, мащерка. Най-известните от тях са френските от емблематичната област Прованс, които дават дори име на стила: провансалски розета. Miraval е един пример от региона, който печели световна известност не само заради репутацията на винопроизводителите: Брад Пит и Анджелина Джоли, а и поради наистина добре направения резултат: купаж от сензо и гренаш, виното е комплексно и плодово, с нотки на малини и праскови.
По-плътните, които са характерни главно за средиземноморските страни с по-топъл климат като Гърция, Италия и Испания, са много по-интензивни, често карамелениии дори “бонбонени”.
В последните години България печели славата на една от най-добрите винени дестинации за производство на розе в Европа. Доказват го както засиления интерес на консуматорите, така и редицата медали от интернационални винени конкурси на локални изби. Често българското розе е хибрид между бледо и плътно, а сортовете, от които се произвежда: локалните рубин, мавруд, мелник 55, както и интернационалните пино ноар, гренаш, марселан, мерло, сира позволяват редица стилове, които са подходящи за всеки вкус.
Защо розето е повече от краткотрайна мода?
Първо, защото то наистина е универсално. То е еднакво добро, както в комбинация с различни храни, така и само за себе си. Винаги, когато сме с компания темата е какво вино да консумираме, за да подхожда на всички варианти на комбинация с крана и пресонални преференции. В тези случаи розето е прекрасен обединяващ вариант. То е универсален партньор на всички храни: сирена, риби и морски дарове, пилешко, червени меса, дори и десерти, а освен това може да се консумира и самостоятелно.
Второ, защото може да се консумира навсякъде: в ресторанта, на терасата, на пикник или на парти. То е неформално удоволствие, при което реколти, сортове и региони имат по-малка тежест, отколкото в останалия свят на виното. Няма нужда да „разбираме“ от розе, можем просто да му се наслаждаваме;
Трето, защото е новият медиен герой. Розето е една от най-засяганите теми от винения свят в социалните мрежи, а това е силен аргумент за продажба във века на Инстаграм, Фейсбук и инфлуенсърите. Освен National Rosé Day на 10 юни, розето е обект на едни от най-големите партита и пикници на открито.
Четвърто, защото розе може практически да се произвежда навсякъде, където има червено грозде. То не е толкова свързано с тероара, както известните бели и червени вина, а по скоро се определя като винен жанр и стил. Най-влиятелните производители са Франция, Испания, Италия и САЩ, но розе се произвежда и във всички останали винени държави.
Пето, розето е (икономически) разумна алтернатива на червеното вино
Въпреки, че за половината консуматори, розето е по-комплексна и по-плодова версия на бяло вино, за останалата половина, то просто е леко и неангажиращо червено. И в единия и в другия случай розето печели привърженици и е изгодна алтернатива на скъпите, комплексни вина.
Как най-добре да консумираме розе?
Също като бялото вино, розето се сервира в средно голяма, универсална винена чаша, за да може да се аерира и да разтвори ароматите си. Температурата на сервиране трябва да е една идея по-висока (около 14С), тоест да бъде добре охладено, но не и твърде студено. Ако имате колебания, просто следвайте правилото 20:20, а именно: бялото и розето се вадят от хладилника 20 минути преди консумация, а червените трябва да се сложат в хладилника 20 минути преди консумация, за да достигнат „стайната температура“ от миналия век, а именно 18С.
Мъжко или женско?
Познавам мъже, които се срамуват да признаят, че харесват да пият розе. От социо-културна гледна точка за повечето от тях ароматните, десертни или розе-вина за несериозни, по-скоро дамски питиета. И въпреки, че тази интерпретация няма логично обяснение, освен асоцияцията с цвета и до днес доста представители на силния пол избягват консумацията им, особено, когато са в социален контекст. А розето, като изключим споменатата „цветова слабост“, съвсем не е е несериозно. Даже напротив: то е свежо, минерално и доста често може да бъде комплексно, с висок алкохолен градус. Причината е, че често се произвежда от сериозни френски сортове като каберне совиньон, мерло, гренаш и сира, които сами по себе си са изискващи, но и даващи многопластовост и мощ.
Все пак напоследък мъжете се преориентират. Започват да оценяват качествата на розето, а и последните именно се подобрявят. И въпреки, че доста розета продължават да се произвеждат етикетирани като White Girl Rosé или Babe, старата репутация и стил като несериозна, полусуха до сладка бомбонено-ягодова винена алтернатива на всяко друго, скоро ще бъде изцяло заличена. За това играят роля освен сериозният подход в производството, така и винената култура на потребителите, която за щастие се подобрява с всеки изминал ден.
Лято е. Независимо от пола си, дайте шанс на всяко едно добре направено розе да ви изненада приятно.
Още от Ирина Софранова:
-
Кратък наръчник за избор на вино (или как да се ориентираме не само по визията на етикета)
-
За виното и храната... Има ли правила в този свещен съюз?
-
Кажи ни какво вино обичаш, за да ти кажем къде да пътешестваш по света
-
Кажи ми коя зодия си, за да ти кажа кое е перфектното вино за теб!
-
Има ли МЪЖКО и ЖЕНСКО вино