Пито-(не)платено

есен
Снимка: Thinkstock

Добромир Банев

Никоя чаша не може да бъде изпита докрай. На дъното ѝ винаги остава една капка, която продължава да държи будни нашите съмнения. Така е и с прошката. Лошата дума и хвърленият камък не могат да бъдат забравени, защото сме раними същества, които умеят да живеят, носейки болката в сърцето си.

Докато вървим към своята представа за успех, се сблъскваме със съпротивленията на съдбата. Тя по принцип е благосклонна, но иска своя дял от цената, която така или иначе се налага да плащаме.

Дори в любовта идва момент, когато сметката е на масата ни. Искаме си рестото, макар да е обидно малко. Искаме си обратно тази цяла наша любов, която само за миг се е превърнала в незначителна глътка.

есен
Снимка: Thinkstock

Нищо няма да се повтори. Приятелствата ще оредяват. Хубавите моменти изместват шумните партита, за да се настанят уютно в самота, каквато не сме подозирали, че съществува.

 Времето не лекува. То само отлага истинския спомен за болката, която ни връхлита отново в най-неочакван момент. Години по-късно. Много години след всичко, което сме обозначавали като памет за минало, но и незабравимо.

Всяка забрава е измамна като небе, което обещава слънце, докато ноемврийският дъжд не премине внезапно в сняг, който няма какво да обещае. Той ще скрие мръсотията и ще потули сивото около нас, но по същество под него ще си остане все така кално и неугледно.

есен
Снимка: Thinkstock

Отпивайки чашата, ние трябва да сме готови да посрещнем поредното предизвикателство на живота. Който не се бори, не познава сладостта на победата. Ако се даваме лесно на всеки провал, отчаянието ще ни погуби.

Ние всички ще умрем, но е важно как сме се справяли с всяко свое изпитание. Важно е какво ще оставим след себе си, как ще бъдем запомнени. Неслучайно паметта на мъртвите запечатваме върху снимки, от които ни гледат усмихнати очи. Благият поглед винаги печели повече поддръжници. Гневът и тъгата ни отдалечават от онези, с които бихме могли да съществуваме в относителен покой.

есен
Снимка: Thinkstock

Чаровният чар на недопитата чаша… Дали е полупълна или полупразна, зависи единствено от нас. Ако се вглеждаме в дълбокото, няма да искаме да плуваме в морето на живот, който и без това крие хиляди опасности.

Утрото е по-мъдро от вечерта. Денят, ставайки все по-къс, е единствената среда, в която усмивките и доброто оцеляват. А ако по мръкнало страхът се появи отново, изпийте чаша червено вино.

Без да поглеждате към дъното.

есен
Снимка: Thinkstock

Още от Добромир Банев:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

На коя филмова героиня се оприличавате най-много?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент