От ухо на ухо – мисли, породени от Истанбулската конвенция

02.02.2018 12:30

Нещо не й е наред. Още не знам какво, но нещо здраво не е наред. В опити да установя какъв е проблемът, се консултирах със специалист уши-нос-гърло. Не казвайте на никого, но говорих и със сексолог. Нищо!

Попитах, разбира се, другата ми най-добра приятелка, която изглежда сякаш всичко й е наред. Стопроцентова жена. Стройна, секси, уверена, успешна.

Никога не съм я виждала да излиза без грим, с маратонки, сякаш спазваше стриктно завета на Грациано Балтазар: „Винаги се обличай така, сякаш днес ще срещнеш любовта на живота си!”

Да, ще кажете, не, не е вярно, това го е казала Коко Шанел. Уверявам ви, не е. Хубаво е да проверявате източниците на информацията, която използвате, споделяте, лайквате. Но нищо, човек се учи докато е жив. И аз така. Та женичката ме навежда на мисълта, че на другата не са й наред нещата, защото, видиш ли, сексуалната й ориентация е сбъркана. Три дни бях в шок. Не е възможно!

Вярно, че е поочукана от употреба, от живота, от битките, но чак пък ориентацията. Не можех да повярвам. Нямаше никакви признаци до сега. Въпреки че, като се замисля, в един период имаше едни странни жестове, все се натиска да плаща сметката, подаръци. Казах си: „Нормално е!” и аз плащам сметки, някои на мъже, но затова – друг път.

И всичко това се случва в окото на урагана, наречен Истанбулска конвенция.

Казах си, ще стрелям направо. Попитах я: „Ти да не си социален пол?”. А, тя: „Хм, не съм се замисляла, ама може и да съм джендър.” Онемях. Как така джендър, нали до сега беше нормална, какво се обърка. Да ви кажа, честно, аз много не ги разбирам тия неща. Ама, прочела нашата, че скандалната конвенция ще й даде права да създаде НПО, да проповядва в училище философията си, да пита децата като какъв пол се определят, рокли ли искат да носят или панталони, и най-вече коя тоалетна ще посещават.

Казвам й: „Чакай малко!” Тя, конвенцията, защитава само жените от насилие, основано на полова идентичност. Тя, обаче - не. Имало било Правилник за прилагането на конвенцията. Досега не чух от никой от изявените коментатори да споменава някакъв правилник. Ще се опитам да разбера тази работа. И се започна една тирада, едно чудо. Направо ме заболя главата. До един момент я слушах, а после мислех само затова кога ще отидем на грим и коса.

Как така стана - бяхме напълно еднакви, близки и неразделни, а сега тя иска да бъде активистка, говорител на третия пол, да заяви себе си. Замислих се и, нали ми е сродна душа – седнах да чета. Изчетох конвенцията 4 пъти. Стана още по-лошо! Правилник за прилагането й не намерих.

Потърсих най-шумните говорители, независимо дали са за или против. И тук настъпи истинският кошмар. Оказа се, че видиш ли, искали да узаконят гей браковете, а това да доведе до осиновяване на деца. Дотук добре. Обаче, в главата - хиляди въпроси.

Не е ли редно едно дете да има възможност да избере дали семейството му да е конвенционално или еднополово?

И даже това не е най-големият проблем. Въпросът е какви права произтичат за родителите в хомосексуална връзка. Дадох си сметка, че имам много приятели, които са привлечени от собствения си пол. Всички те са нормални, креативни, възпитани, казват „добър ден”, не изхвърлят боклука си през прозореца, насърчават онези, които успяват, пътуват по света.

Сега, зачудих се, кое е нормално. И, най-вече, защо трябва да се разделяме на нормални и ненормални. Всеки от нас може да избере какво е най-добро за него. Така, неизменно, се сетих за стар любим мой виц: Срещат се две двойки. Едната очевидно в очакване на бебе. Другата (загрижено): „Какво ще е?” Бъдещите родители: „Е, да се роди живо и здраво – то само ще си реши.”

Отворих езотерична литература, не открих „Как да бъда успешен джендър”, на както се казва, най-доброто предстои. Стигнах до извора на всички книги – Библията. Бог е любов – пише там. Хич не стана по-добре.

Започнах да се питам: Какво иска един ЧОВЕК днес? Независимо дали е мъж, жена, трети, пети, осемдесети или социален пол. Иска да бъде щастлив. Какво прави, за да го постигне? Живее, както намери за добре, тренира, храни се здравословно, работи, среща се с приятели... Значи, като всички нас. Тогава по какво се различават хората, като ги погледнем от Божията гледна точка? На практика по нищо. Имаше един клип, който показваше различни дейности на хора, но като скелетни конструкции. На края се оказа, че част от тях са мъже, друга жени...

Казах й всичко това на моята сродна душа и тогава се загледах. От кристалната й повърхност липсваше едно парченце, невидимо за другите. Забравих да ви споделя. Аз съм обица. И въпреки, че обица е в женски род – тя, близначката ми, явно, се чувстваше в друг пол.

В края на краищата, всички според скелетните ни конструкции сме трети пол. А иначе, както изпя Майкъл Джексън: We are the world. И за щастие, в него, надявам се, има само ЧОВЕЦИ!

Още от Ива Екимова:

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.