Убиваме с любов

Ива Екимова
Снимка: Владислав Филипов

Можем ли да убием другия с любов. Да! Можем ли да нараняваме с жестове и от загриженост. Вербалната агресия, равна ли е на физическата?

Колко можем да изтърпим в името на любовта?

Колко връзки можем да отрежем и колко приятелства да загърбим? Редно ли е приятелите да разбират трепетите на сърцето или могат да те обвинят и егоцентрично да настояват за вниманието ти, когато в сърцето ти има бодли от любов, вътре в теб пърхат пеперуди, а цялото време, което можеш да отдадеш е времето, в което да потънеш в прегръдките на любимия човек?

Да се откажем от очакванията изисква сила, а подчинението е съгласието с изискванията на другите. Къде, обаче е границата, отвъд която съпротивителните сили на инстинкта за самосъхранение крещи и отказва да се съгласи.

Тогава страхът се превръща в сила, а духовния имунитет мобилизират арсенала си. Гневът надделява, а любовта отстъпва. Редно ли е? Къде започва твоя свят и свършва светът на другия е въпрос, който остава да виси под напора на дамоклевия меч.

Мечът, който ще откъсне за винаги едва надникналите надежди за взаимност. Черно-бял ли е светът или нюансите са гарант за взаимното разбирателство. Това е въпрос на напасване на характери, а намирането на отговорите отнема време.

Тогава идва убийството от любов. Колко време отнема? Кой може да каже? Само вглъбените един в друг влюбени.

Убийствена е ситуация, в която отказваш да се отдадеш, разкриеш и довериш на другия. Трудностите са бодливата тел, която оковава сърцата, докато нежността и разбирането не разкъсат оковите. Само смирението е истинската причина да освободим душите си от натегнатото его на контрола върху другия и обсебването на личното му пространство. Едва, когато се отървем от демоните на миналото и съблечем прангите на нещастията можем да бъдем свободни да обичаме искрено.

До тогава вървим по трънливия път на страха и правим грешки, които убиват взаимността. Заради другия правим разрушителни компромиси, събаряме мостове, скъсваме нишки на приятелства и се надяваме на чудо, което да донесе хармония.

После стъпкваме крехките листенца на доверието, сковани от страх, или стиснати в мъртвешките ръце на сенките от предишни болки. Казват, страхът е най-лошия съветник, но как да се освободим от него, когато респектиращата личност на другия е обсебила крехката увереност.

Когато загубиш в тази нелека партия шах, откриваш уроците, на които неочаквана, непоискана и странна среща ти е дала знаците. Всички привидни негативи се разпръскват подобно на искрици огън, попаднали под напора на зимна вихрушка. 

Невъзможните решения, изведнъж  просветляват в ярки истини, които отсяват приятели от врагове, завистници от истински загрижени и мними доброжелатели от реалните хора, които те подкрепят и не обръщат гръб, въпреки предразсъдъците.

Неведнъж съм казвала, че всеки човек и всяка среща са учебник. Учебник по живот, достойно поведение и ценност, които научени, отбелязват отличната оценка в житейския бележник. В противен случай те връщат на поправителен за нехайно  пропуснатия урок на живота.

С благодарност е нужно да се приема и унижението, и възвишението, защото само минавайки през трудностите израстваме, изграждайки характера, който ще ни е нужен в истински невъзможните битки!

Пишете на Ива Екимова на edna@netinfo.bg.

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква суперсила би искала да притежаваш?

Оферти