Още няколко съвета за по-леко пътуване с бебе в самолет (или пък в кола)

Още няколко съвета за по-леко пътуване с бебе в самолет (или пък в кола)
Снимка: iStock

Лилия Дюлгеров

Вдъхновена от последната статия на д-р Андреева – “Бебе в самолета - възможни са неприятности” и личният ми опит покрай полетите с дъщеря ми, реших да споделя какво “работи” при мен, пък току виж помогна на някой друг бедстващ родител.

Първо трябва да споделя, че моето бебе от този тип, които сякаш са навити на пружина и могат да карат часове наред в игра, викове, скачане, сърдене, истерия, смях и т.н., а сънят през деня идва трудно и за кратко. Съответно никога не съм разбирала, когато познати са ми казвали “О, с дете в самолет/кола? Нищо по-лесно и приятно, то просто заспива и спи през цялото време”. Е, с моята щерка изобщо не е така.

Едно от най-умните решения, които съм взимала, е да купя две съседни седалки в самолета, за да си осигуря повече комфорт (а и засега директни полети между Копенхаген и София се изпълняват само от нискотарифна компания, което ще рече тясно лично пространство).

И ето ме мен - майка с бебе в ергономична раница (защото трябва да съм луда да помъкна И количката), куфар на колелца и една бебешка чанта. Всеки ще ви каже, че е най-важно да имате под ръка памперси и втори чифт дрехи за бебе, а може би и за вас. Аз няма да оспорвам това, но ще допълня, че още по-важно е да сте подготвили една чантичка или обикновена торбичка, пълна с най-различни дребни предмети, които изобщо не е нужно да са бебешки играчки.

Установила съм, че малките се радват много повече на връзка ключове, дистанционно, стара кутийка от крем, огледалце, хартиен лист и други глупости, отколкото на която и да е скъпоструваща и уж интересна, образователна, шарена, пееща или дори танцуваща играчка.

Предвидливо бях прибрала едни от любимите ѝ подобни предмети още седмица преди полета, за да ги забрави, а към тях добавих и няколко нови, с които да я “изненадам” в самолета. Разбира се, давах ѝ ги една по една, за да държа по-дълго вниманието ѝ към тях.

b
Снимка: iStock

Когато положението с нейната изнервеност и заплашителни звуци, предвещаващи голям рев, се влоши, в употреба влязоха и хартиените билети за самолета. Човекът до мен с лек ужас ми каза “ама не ѝ ги давай, има мастило по тях!”, аз само където не му креснах в лицето “а бебе в истерия искаш ли?!”.

Колкото и да се постарах, бебешкият рев все пак ме настигна и от общо четири полета, два бяха белязани от него. Първият път беше след кратка дрямка в самолета. Явно още сънена не можеше да осъзнае къде точно се намираме и нададе сърцераздирателен вой от страх. Вторият път плачът беше инспириран от невъзможността да се отпусне и заспи, въпреки тежката умора.

Не знам как е при другите родители, но когато детето ми плаче и огромни сълзи се търкалят по лицето му, а аз не мога да го успокоя въпреки всичкото гушкане и успокоителни думи, моите сълзи също потичат. Просто усещането, че детето ти страда, а ти не можеш да му помогнеш, ми идва в повече.

b
Снимка: iStock

С един много лесен трик обаче успях да се справя с кризите – леки масажи и тихо припяване на някаква песничка. Масажирането на конкретна част от тялото или дори лекото и ритмично притискане на ръка, краченце или стъпало, помага на децата да пренасочат вниманието си и да се фокусират. Когато пък им говорите тихо, те също ще намалят децибелите на плача или оплакването си, за да ви чуят или просто да ви имитират. Та, с масаж и пеене на каквито ми дойдат наум песни, помогнаха. Последният път в самолета, когато дъщеря ми се огъваше и въртеше като октопод в ръцете ми, започнах да ѝ напявам “лази буба, лази” и с двата пръста да имитирам лазенето от крачето ѝ през коремчето до брадичката и това даде мигновен ефект на бурен смях.

Другото животоспасяващо средство за държане на бебето под контрол, бяха солетите (без сол, разбира се). Тия ядливи и на практика безвкусни пръчици успяват да оправят настроението на всяко дете и да го залисват безценно дълго време. Затова под ръка имах солети, отделно на вода, шише с мляко, бебешки бисквити, два биберона, едно бурканче с храна, лъжица, лигавник, пакет мокри кърпи и дузина сухи.

b
Снимка: iStock

Първият път, когато летях с дъщеря ми, тя беше на шест месеца, а вторият на година и два месеца, така че не може да се каже, че употребявам съвсем точно думата “бебе” в текста, но за мен тя все още е прекалено мъничка и бебешка (колкото и да е дива!), за да я наричам по друг начин. А и от 0 до 2 години децата се приемат за бебета от самолетните компании ;)

Най-важният ми съвет към всички родители, пътуващи сами с дете или пък цялото семейство целокупно, без значение колко са големи децата, дали е със самолет, автомобил, влак или балон с горещ въздух, е – бъдете спокойни и не се връзвайте на околните! Знам, че това е много трудно за изпълнение, особено, ако чуваш нечие пуфтене, докато детето ти се съдира от плач, а стюардесата се появява с неадекватно предложение за успокоение от сорта на “искате ли вода?”, сякаш това може да направи нещо по-различно, освен да задави детето, а ти искаш да ѝ кажеш “не, имам си, но ми трябва голямо уиски и спокоен сън за следващите две години”.

b
Снимка: iStock

Та, запазете спокойствие първо, защото децата усещат когато сме нервни, ядосани или стресирани, и второ, защото така ще можете да реагирате по-адекватно. И най-вече се фокусирайте върху вас и детето и вашето добруване, а останалите наоколо нямат значение.

Още от Лилия Дюлгеров:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква суперсила би искала да притежаваш?

Оферти