Не знам как се получава така, че в стремежа към равнопоставеност и независимост, жените успяват да залитнат в тежки крайности и да усвоят уж типично мъжките качества, които мразят.
Високопарното и безхаберно поведение, неуважението и незачитането на чувствата, че и правата, на партньора не те правят по-”силна”, успешна или пък интересна жена. Не, те просто свалят нивото ти до степен да не можеш да се наречеш “дама”.
В кръга ми на приятели и познати имам вече няколко двойки, в които мъжът бива тактично мачкан от копринения чехъл на партньорката си с оправданието “изморена съм, не мога” или нещо от този сорт, звучащо глупаво и нефелно.
Стараейки се да бъде “добър” съпруг, да показва разбиране и загриженост, той започва да се товари с всички домакински задължения, отделно на редовната си работа. Той зарежда и разтоварва перални и миялни, пазарува и готви на ежедневна база, разхожда кучето, мие прозорците, оправя леглото и бърше праха, докато си напомня да плати тока, водата и интернета, и да не забрави да отпуши канала в банята.
Събирането с приятели вкъщи за него минава край печката в кухнята, защото “нека тя да се забавлява, изморена е от работа”.
Разбира се, двамата работят и пълнят семейния бюджет почти поравно, даже може да се каже, че той малко повече, но какво значение имат парите, когато се обичаме!
Истината обаче е, че колкото е притеснително и обидно да видиш жена, превърната в домашна прислужница, така е неприятно да превърнеш мъжа си в слуга.
Отношенията между партньорите се базират на първо място на взаимното уважение, а след това на любов, искреност и грижа. Няма как да обичаш някого, ако не го уважаваш, а когато решиш в свой интерес да смачкаш егото му, не очаквай връзката да издържи дълго.
Колкото и да се опиваме от възвишеността на чувствата и философските търсения на душата, въпроси от рода на “какво ще вечеряме” и “купи ли хляб” ще присъстват в ежедневието до последния ни дъх.
Човешката природа е гениална, но и дълбоко битова. Великите чувства, терзаещи сърцето, съществуват наравно с глада, жаждата, досадата от липсващата ролка тоалетна хартия и неизмитите чинии в мивката. Когато двама души делят едно легло и един покрив, те трябва да се научат да наместват и битовизмите насред страстта и романтичните погледи. Да, понякога това е крайно досадно, че дори и клатещо основите на връзката, но пък тънкото изкуство на дългогодишните щастливи отношения е именно в откриването на баланса.
Затова в отношенията с партньора търсете споделеност на чувствата и задълженията, а не тактики на скатаване. Защото да използваш любовта като инструмент за склоняване към слугинаж, е най-сигурният начин да нямаш повече нужда от втори комплект прибори на масата.
Добави ни в предпочитани източници в Google
