Неслучайното предизвикателство 2020

жена балкон тераса
Снимка: iStock

Илиaна Смилянова

Амбициозната 2020 година ни направи свидетели на феномен, на повсеместен проблем или може би най-точно казано на предизвикателство, което, както все повече хора вече осъзнават, никак не е случайно.

За кратко време и почти без да си дадем ясна сметка за случващото се, огромна част от населението на Земята се оказахме затворени, ограничени, и то в различни смисли на тази дума. Ограничени като начин на придвижване, ограничени като комуникация, ограничени като възможност за работа, ограничени в способността си да разберем, да осмислим и случващото се отвън, и преживяването си отвътре.

око
Снимка: iStock

Ситуацията извади наяве много страх, и колективен, и индивидуален. Страх, събиран с години, че и с поколения. Като че сме нямали време и основание да си изстрахуваме страха, да го огледнем в очите и да го изслушаме, да му посветим внимание и време. И от тази гледна точка случващото се е полезно – онова, което излиза наяве, винаги е по-малко застрашаващо. А и защото страхът със сигурност ни разболява, ако го крием в себе си по-дълго време.

Но как и защо сме си отгледали толкова страх? И дали ако не правим това, което обичаме, не живеем живота, който искаме, не споделяме времето си, масата и леглото си с любим човек, не почитаме и не се грижим добре за душата и тялото си, не откриваме и не подхранваме светлината у себе си и у другите – дали тогава вирусите, със или без корона, са същинската заплаха за нас?

Този проблем, като и всяка друга болест, ни осигурява време за уединение и размисъл, от които обаче този път явно всички се нуждаем. И поне едно е сигурно - след едно такова колективно преживяване, и да не искаме, вече сме други, и помежду си.

Колкото по-болезнен и продължителен е един процес, толкова по-дълбоки пластове, вътрешни и външни, докосва и размества, толкова по-трайни са и промените, които навлизат чрез него в светогледа и в живота ни.

Тъй като във фокуса на вниманието ни е болест, боледуване, то случващото се по много начини онагледява, че е крайно време за истинско изцеление – вече не само и единствено чрез външна намеса и лекарства, а чрез освобождаване от страха и превръщане на енергията му в решимост за промяна. Крайно време е да спрем да отричаме „заразите“, „възпаленията“, конфликтите в живота си, а да ги осъзнаем и изразим, да се осмелим да кажем „да“ на онова, което обичаме и искаме, и „не“ на онова, за което се насилваме и с което сме се примирили.

Крайно време е да преосмислим унаследеното и дълбоко вкоренено убеждение, че някой друг може да ни разболее и да ни излекува, че някой друг е виновен за проблема ни и е длъжен да ни го разреши. Крайно време е да спрем да тровим и психиката, и тялото си, и себе си, и другите с токсини от всякакъв вид. Крайно време е да поемем отговорност за изборите си, за живота и здравето си и да спестим на тялото си задължението да се „заразява“, да се „жертва“, да преживява на физическо, телесно ниво промяната, за която жадува душата ни и която никакви външни предпазни мерки няма да могат да ни спестят. Защото този път няма да е достатъчно само „да си измием ръцете“. Този път ще трябва и да се овластим, за да се променим.

жена балкон тераса
Снимка: iStock

Случващото се със сигурност е за добро. И светът ще увеличи светлината си след това трудно преживяване. Но сме свикнали да очакваме светът да се оправи, за да станем и ние „наред“. Всъщност ние трябва да се изправим, за да стане наред светът. За да вземем този изпит заедно, всеки от нас трябва да го издържи и поотделно, първо за себе си. Време е всеки да се погрижи за добруването – своето и общото. В този ред. Защото да мислим за „нас“, за общия интерес, без да сме помислили и да сме се погрижили за себе си, може да бъде опасно. Изпълнени с добри намерения, е много вероятно да навлезем в чужди територии и да погазим чуждото право на избор. Едно здраво „ние“ се състои от здрави индивиди, които обичат и почитат себе си. Такъв човек не би насилил друг, защото не насилва себе си. Би уважил чуждия избор, защото уважава и почита своя.

Важно е всеки от нас да се попита: Кой е моят личен вирус? Каква промяна жадувам, а отлагам с години? Кой е най-големият ми страх? За какво не ми достига смелост? Защото процесът на изцеляване от всяко нещо включва и освобождаване от страха от него – а това се случва, когато видим и признаем неговия смисъл и му помогнем да се прояви.

Всеки от нас носи своята индивидуална отговорност и за живота, и за здравето си. И разболяването, и оздравяването се случват първо отвътре, на мисловно ниво. Отговорността за здравето ни е първо наша лична, после на лекарите или на държавата. Всеки от нас трябва и може да намери начин да се погрижи за себе си, да се успокои, да си повярва, че е добър и можещ човек, после да се погрижи и да успокои близките си, хората до себе си, да вдъхва вяра, надежда и любов. Да отглежда и подхранва търпението - качество, което ни е жизнено необходимо и което неслучайно е в основата на думата пациент. Но и да  не чака излишно да направи изборите и стъпките, към които душата му отдавна го подтиква и за които вече е готов.

жена балкон тераса
Снимка: iStock

Болестта не идва отвън, не е случайна и не е резултат на грешка или наказание за греховете ни. Може би затова така масово сега боледуваме, защото от много години си отказваме качествено боледуване - а режем, ампутираме, обезчувствяваме, потискаме онова, което идва да ни изцели, като ни промени. Ако аз се разболея, то моята болест ми идва отвътре, не отвън, носи ми важно и неотменно послание от душата ми и е резултат от нещо натрупано, належащо, отлагано, най-простичко казано - на нужда от промяна.

Тази неотложна промяна сега вече ни касае всички – и да искаме, не можем да продължим по старому. То май вече никой и не иска. И може би затова и не могат лекари и болници да се погрижат за всички ни - защото е време да се откажем от ролята на жертва и да започнем да се грижим за себе си. Кой както може и намира за добре. Време е да се осмелим да поемем отговорност - първо за себе си. С радост.

В това трудно, но целебно време ни е време да приемем голямото предизвикателство да изразим смело своята истина. Този път без да говорим нито от името на жертвата, нито от името на палача, нито от името на болестта. А от свое име. Защото една болест може да бъде нелечима. Но всеки човек с име е лечим. И в него са и надеждата, и вярата, и любовта.

Прочетете още от Илиана Смилянова:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти