
Интригата – тя е като солта на живота. Толкова стара и обречена на вечност, толкова горчива и същевременно сладка...
За много хора животът е твърде скучен. Скуката поражда нужда да разнообразиш света, който обитаваш. За разлика от осъзнатата самота, скуката не те подтиква към размисъл. Насочва вниманието ти към чужди радости. Занимава съзнанието ти с чужди страсти и желания, където изобщо нямаш място.
„Между две кюфтета“, както казва Стефан Цанев, обожаваме да обсъждаме „наистина ли незаконно спят Ромео и Жулиета“. Страхът да бъдем главни действащи лица в собствената си пиеса ни превръща в обикновени зрители. Само че, незнайно защо, превръщаме чуждите постановки в цирк.
Циркът не изисква съсредоточаване, на арената се случват неща, които по правило ни веселят. Смехът е здраве, но присмехът погубва.
Ако гледаме собствените си работи, светът няма да стане по-лош. Превърнем ли скуката в градивна самота, ще чуваме собствените си гласове и стаите ни няма да са толкова пусти.
Монолозите са трудно нещо, но носят по-малко истина от диалога.
Говорим си за...
Интригантите по правило са винаги усмихнати. Те подхвърлят уж случайно някоя фраза пред близък човек или пък намигват многозначително след точката в изречението. Останалото върши въображението. Клюката се разпространява със скоростта на светлината и с всяко следващо намигване остава многоточие. Приказка без край. Безкрайна пустота за чужди отчаяния.
Ако не можем да намерим уюта в себе си, няма как да припознаем радостта на другия. Омагьосан е кръгът на тъгата, а тя често и лесно преминава в гняв и ярост. Рано или късно започваме да се мразим заради това, че по пътя сме изгубили способността да обичаме и да ръкопляскаме като зрители в театър на нечий успех, на нечия любов. В цирка, разбира се, няма нищо лошо, но той е предназначен повече за деца, защото невинните се смеят и се забавляват от сърце.
Невинността си отива с всеки ден бавно, но сигурно. Да обвиним целия свят в несправедливост, е най-лесният начин да опровергаем собствената си неудовлетвореност. Интригите винаги помагат в състояние на емоционално бедствие. Малко хора могат да останат насаме със себе си.
Истинският интригант не може да убие скуката. Тя убива него.
Скуката на нашето недоволство е като станиол, залепнал за разтопен шоколад на слънце. Интригата отвлича вниманието от невъзможността да се насладим на какаовия му вкус.
Докато „циркът пристига във нашия град“, всичко ще е наред. Има кой да ни забавлява на арената, и животът има смисъл.
Театърът не е за всеки. Там се ръкопляска и след като си плакал.
Прочетете още от Добромир Банев в Edna.bg:
- Обречени да познаем радостта
- Жълтият цвят привлича любовта
- В деня на думата "благодаря" - за какво да (си) благодарим
- Здравословният егоизъм да обичаш
- На задния фон нещо ново
- Сто години доброта