Гледах те как се смееш. Нищо не казах. Просто стоях и те гледах. Притихнал навътре в тебе. В онзи миг всичко спря. Шумът заглъхна. Времето се сви в една точка. Светът си взе почивка. За да направи място на теб. Да ти позволи да излезеш на преден план, да разцъфнеш като бяла гладиола сред останалите цветя, които не ме вълнуват. Обичам цветята, но умея да избирам сред тях. Всичко останало е безсмислено. Всичко останало е прах във вятъра.
Когато ти се засмя, исках всички разговори да спрат. Исках улиците да замлъкнат, светлините да притъмнеят, часовниците да спрат. Само ти да останеш. В смеха си. В движението на раменете. В онази лекота, която носиш, без дори да подозираш. В онази грация, която ме кара да се влюбвам по 4000 пъти в минута. Казал го е един велик поет, но си струва да го открадна. Така, както ми се ще да открадна сърцето ти.
Имам чувството, че се смееш не ти, а сърцето ти. Почти съм сигурен. Аз – наблюдателят, който мечтае цял живот да разказва за този конкретен момент. Усещането беше като нещо забранено. Нещо, което не трябва да искаш, но и не можеш да откажеш. Да желаеш някого, без да знаеш дали ти е позволено. Не да го имаш. Да го зърнеш. За един миг, кратък колкото вечност, да бъдеш свидетел на нещо толкова живо.
Видях как наклони леко глава. Косата ти падна напред. Очите ти светнаха. Нямаше план в този момент. Нямаше стратегия. Тук бе само сърцето ми, което забрави ритъма си. И една мисъл – да не разваля нищо. Мълчах. Не защото бях несигурен, а защото не исках да прекъсна нищо. Понякога мълчанието е начин да останеш. Да не се намесиш. Да не съсипеш, без да искаш, онова, което се случва само. По законите на любовната гравитация.
Знаеш ли какво е да се влюбиш в нечий смях? Не в тяло. Не в глас. В самия порив, който кара гласа да избухне в щастлив екстаз. В искрата, която излита от теб, когато си истинска. Когато не мислиш. Когато просто си. Останах безмълвен. Просто стоях и осъзнавах наум късмета си. Мислех си, че ако някога тръгнеш – ще тръгна след теб. Без въпроси. Без дума. Без цел. Само за да бъда там, където си се засмяла последно. Понякога един смях струва цял живот. Когато го чуеш навреме – не ти трябва нищо повече.
