Да, точно така. Стига робуване на всякакви моди и зависимости. Бавно, но сигурно животът се превръща в една студена нелюбов, докато сами заравяме щраусовите си глави в пясъка на безразличието.
Страхът нараства за сметка на свободата да бъдем себе си и да се обичаме, каквито сме.
Пишем през електронни устройства и гиздим съобщенията до любимия с наивни емотикони. Купуваме онова, което ни се внушава от синия екран на телевизора. Бързите кредити не ни правят повече щастливи, защото никоя скъпа вещ не носи радостта от споделената радост.
Любовта е излязла в дълъг антракт, наслушала се е на аплодисменти. Но все така обожава пролетните лалета...
Големият град е майстор в това, да ни прави все по-безразлични. Наблъскани в куцащия трамвай, бързаме за срещи, обречени на мълчание или в плещене на празни приказки. Изговаряме вдъхновено безплатните си минути с хора на две преки от нас, а разстоянието помежду ни се превръща в бездна.
Ходим на работа, пазаруваме евтини боклуци от големите хранителни вериги, а понякога все още правим секс. Малцина от пътниците в трамвая още правят любов. Между две спирки можем да поменим толкова много неща!
Изхвърлете ненужните страхове, че някой може да не ви харесва. Ако вие харесвате себе си, мнението на останалите струва точно, колкото един продупчен билет.
Ако искате да направите нещо, не се колебайте да го сторите. С годините човек разбира, че не съжалява за свършеното, а за онова, което е пропуснал да направи.
Не се заобикаляйте с приятели по интереси, защото в такива приятелства не само няма нищо интересно, а напротив – разочарованието от тях е така сигурно, както че след всеки прилив е време за отлив.
С цялата обич към себе си, не се тревожете да погледнете в очите онзи, който отдавна търси да срещне погледа ви. Няма емотикон, който да изрази неизбежния сблъсък на чувства между двама, които помнят да целуват.
Викайте, крещете от щастие, че сте допуснали радостта от живота да себе си, осъзнали най-важната поука от уроците на нашия тъй хубав свят: Любовта има право да размисли в своята гримьорна; ако не ви отвори – оставете няколко лалета пред вратата ѝ. После тя сама ще ви потърси.
Oще от Добромир Банев:
- Градът извън трите билборда
- Очите помнят
- Замълчи, замълчи...
- Романтиката, която ни липсва
- Лесно е да бъдеш лош с останалите, когато не изпитваш любов към самия себе си
- Когато сънувам любовта, нищо друго няма значение...
За още полезни и практични статии харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
За още интересни материали изтеглете нашето мобилно приложение ТУК
Последвай ни и в Инстаграм ТУК!
