Има такива хора. Винаги е имало. Онези, за които е истинско усилие да се усмихнат и да се зарадват на чуждото щастие. Завистта владее душите им. Гледат, но не виждат красотата наоколо, а в главите отекват единствено гласовете на техните вътрешни демони.
За тях е непростимо, че не могат да докопат късче от любовта на двама, които се обичат. Те не разбират, че любовта не се дели, а се споделя. Прокудени от възможността за своя любов, търсят път към дом, който не им принадлежи.
Упорито се наместват в приятелски отношения, изключвщи необходимостта от компанията им. Искат близост с хора, които по природа нямат нищо общо с тяхната собствена. Вярват, че различностите се привличат, докато животът настойчиво ни припомня, че еднаквостите си отиват повече.
Успехът на другите ги запраща в пустинята на озлоблението, където само завистта оцелява. Затова е в изобилие. Затова зад маската на зле прикрито лицемерие няма усмивка. Усмивките предполагат доброта. А и тях кой би искал да скрие...
Времето отсява другите около нас. И в най-поддържжаната градина се намира по някой плевел. За да се радваме на онова, което сме посяли, трябва да полагаме усилия. Трябва да уважаваме плодовете на собствения си труд. Много е важно да пазим градините си чисти. Доколкото е възможно.
Злословието им може да бъде простимо, стига те да могат да си простят. Отмъстителните им действия могат да бъдат забравени, стига собствената им памет да е къса.
Лесно е да бъдеш лош с останалите, когато не изпитваш любов към самия себе си.
Омразата е толкова сигурно самоубийствена! Лошите хора водят битки с разярено лъвове в собствени арени без публика. Там аплодисменти няма.
Белите гарвани са по-ценни от белите лястовици. Черните пари не обещават бели нощи. В джунглата на живота всяко нещо има своето място и носи своето значение. Но когато можем да се предпазим от неприятностите, ние го правим за собственото си благополучие. И в името на любовта, и в името на приятелството, и в името на успеха.
Не трябва да забравяме, че недоброжелатели дебнат отвсякъде, но те се стряскат от радостния вой на тръбата, която оповестява всяко наше постижение. Именно този възторжен вой ги държи на разстояние, макар и дълго колкото ръка.
Оставети ги да се забавляват на безлюдните си арени. Лъвове винаги ще има предостатъчно.
Още от Добромир Банев:
- За важните неща, които не опаковаме в цветни хартийки по Коледа
- Времето като извинение: всяка секунда е вечност, а вечността е само миг от вселената
- За любовта сме готови от малки или една история за влюбения мъж със сините балони в ръце
- Отиде ли си, заключете врата
- Там, където един безимен сервитьор прави хората щастливи
- Еднаквостите се привличат повече от противоположностите
