През 90-те години всички слушаха Guns N' Roses и искаха да приличат на Аксел Роуз. Песните им ни побъркваха и макар “Live and let die” да не беше най-най яката им, заглавието ѝ много ми харесва.
Като бърза житейска философия.
Защото не е ли така, ебаси!? Live and let die. Навсякъде. За всичко.
Най-вече във връзката и в любовта. Всички се интересуват от това.
Около мен е пълно с хора, които имат проблеми. Не в работа, не с простатата, не с парите. И с тях де, ама не водещи проблеми. Проблемите им все са драми на сърцето.
Един се разделил, друга не е правила секс от една година, а като я видиш, виждаш две неща – че й личи, че не е правила секс от година. И че не е нормално да не е правила секс от една година. Защото й няма нищо! Приказка е! Ама удря на камък във връзките. Не стигат дори до един шибан секс!
Други са заедно, ама толкова заедно, че в мъртвите ми баба и дядо има повече страст, отколкото в “заедността” на гореспоменатите. Трудно е. Със сърцето е трудно.
И идва време да вземеш инициативата. Защото светът е пълен с отделно самотни хора и също така пълен с неотиващи си и несъвместими двойки.
Този пъзел може да се пренареди. Започвай. По-скоро приключвай.
Имаш драма с този до теб? Кой няма, братче...
Опитай, опитвай, повтори. После пак. И ако не става – го зарежи.
Live and let die, не си ли спомняш...
Усилията винаги трябва да са двупосочни, но понякога се поставяш в неудобното положение да искаш нещо, без другият да иска същото. И ти опитваш, ама той не. Ти се бориш, ама той не. Ти искаш, ама той не. Вероятно друг път той е искал, ама ти не. И как така и още по-важното, докога така? Усилията понякога идват за да ти покажат, че си положила достатъчно усилия.
Това не е твоя битка.
Всичко си има граници. Слушах го в една реклама за дограми, ама е яко и излиза отвъд границите на рекламата за дограми.
Всичко си има граници. Търпението ти, страданията ти, терзанията ти, отстъпките ти, червените ти точки.
И тогава е много важно да можеш да кажеш, застанала на границата си. На границите си - дотук съм! Повече не мога, повече не искам и повече не заслужавам да търпя. Fuck off!
Стигни си границите. Преди това ги начертай!
После ги стигни. И не продължавай. Бъди сигурна, че си положила усилия. И после го остави. Не само “него”. Генерално. Свикни, че “и накрая го остави” е статистическа възможност да решаваш проблеми. С човек, хора, възпитание, колеги, задача, деца, родители, казуси.
Просто го остави.
И продължи. Така, като си застанала на границата си. На пръсти, изопната, едвам балансираща да не напуснеш границите си не забравяй, че границите не могат да се разширяват до безкрай. Това е. Дотук си. Повече не можеш да продължаваш, защото “Повече не мога, повече не искам и повече не заслужавам да търпя. Fuck off !” – забрави ли?
И защото като нищо не става, ти да не си намерена на улицата, че да се молиш, унижаваш и страдаш до безкрай!? Алоооооуууу!?
“Искам някое момче, което да ме харесва, да ме обича, да ми носи кърпичка, като плача, а не да ме пита "Защо плачеш". Аз ще му кажа и без да ме пита. Искам да ме прегръща и целува, без да имам рожден ден. Иска момче, което да не ми се подиграва, че излизам в неделя вечер. Искам секс! Много секс и като стана сутринта да усетя, че ме е завил, като е тръгнал за работа.”
Това не е много. А когато не получаваш и половината от това – не трябва да разширяваш границите на търпението си.
Не са границите. Другият човек е. Станал е повече “другият”, отколкото твоят човек. И е време за друг твой човек.
Прочетете още:
За киселия гъзар, който всъщност е цървул
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
