„Празни столове или празни въпроси“ беше добре назованият протест на журналисти в „Триъгълника на властта“. Грешката беше, че се проведе именно там. Това е и знак, че професията сама се анатемоса с прекомерното канене на политици.

Чисто български феномен е хората, избрани за 4 години да бъдат служители на народа,  да имат запазено столче в сутрешните блокове и на първите страници.

Политиците никога не са имали главна роля за движението на обществото и държавата ни, да ме прощавате.

Освен ако не са държавници, но в този случай просто ги виждаме без да ни ги „дават“ непрекъснато. 

Вижте още: И нека любовта направи избор!

И големите в историята ни са се разписали с дела и ум, въпреки технологичната липса на централно време по телевизията. Кажете ми кой политик в новата ни история наистина си струва да бъде гледан и днес с тоновете приказки по някога актуалните въпроси? Боя се, че медиите ходят след протокола на министерствата, канят гости, предложени от ПР службите и след това ги атакуват в ефир. Аз лично не виждам никакъв смисъл от това усилие.

Скандалите по злободневни теми си остават димка в чистия въздух на утрото, но пък раждат наглостта на представителите на властта да заплашват, че нямали свобода на словото и ще уволняват журналисти.

Вижте още: Любовта е... или защо ни е трудно да кажем на другите какви сме

Сами сме си виновни за това, че това постоянно предлаганите столчета за политици ги накара да си повярват, че медиите са прав проводник на мислите им. Ами не са.  И нека не отваряме темата за това „кой ви плаща заплатите“, защото ще пропаднем там, откъдето няма излизане.

Истински смислените хора в България просто нямат „стол“  в ефира. Там, където те работят и създават,  може да се постави по една камера, за да се види тяхната работа и вдъхновението, което ражда тя. Лекари, учители, учени, общественици, художници, режисьори, писатели, доброволци – тях  искам да и чуя. Аман от пишман ВИП-ове, риалити герои на щат и стъкмисти във властта.

Вижте още: Нещо се случи!

Хората на духа, тези които наистина будят, ги няма в медиите.  

В момента ме боли, че никой не постигна отговор от  Морфов къде е и защо напусна Народния, никой не говори с Явор Гърдев за това, което се случва в българския театър, Кристо да спечели  за интервю, не да превеждаме чуждата преса за него.

Децата  с медалите от международни олимпиади и техните учители са си в обикновената добра новина накрая, ако остане време. Ама обикновено пада. Празни столове.

Променящите хора, градящите хора, тези, които са глас в душите ни са глас в пустиня за медиите. Освен ако няма скандал, разбира се.

Празни столове, празни въпроси, празен ефир.

Вижте още: Обяви.ком

Смислените  хора не се и напъват да пълнят студиата. При тях трябва да се отиде с камера и да се следват. Тихо и дълго. Защото не снимаме панаир, а живот.

Ако спрем с празните хора, ще спрем и с празните въпроси, защото ще има смислени отговори.  А някой търси ли ги?

Вижте още: Имам любовни отношения с извънземни