Преди време ми се случи да кажа това изречение на близък приятел. А изводът дойте от моя реална случка, когато си счупих в главата в слънцето.

Исках много да отида на един концерт и си мислех, че това е най-разкошното, което може да ми се случи тази вечер. Но човекът, с когото пътувахме към този план, имаше друг въпрос в главата си и друга грижа. Попита ме – ако аз сега съм разтревожен и искам да останеш с мен, а не да отидеш на този концерт – ще го направиш ли? Аз отговорих – не. Ти отиваш там, където си решил, а аз отивам на концерта. За хора като нас това е ОК, нали? Пълна свобода.  Обаче това разединение на его-личности ни вкара в спускане по нанадолнище, по което всеки повтаряше „аз“ и „аз“ и „аз“ до степен на изтощена пустота.

Спомням си, че седях на един стол и нямах никакво желание да го напусна, да мръдна, да кажа нещо. Никакъв концерт не ми се виждаше повод да се разделя от това вцепенение. Нямах никакви готови клишета в ума си, нямах и никакви умни изрази. Тогава видях слънцето, падащо отвъд пердето и зад планината. Наистина ми счупи набъканата от предварителни планове глава, а просто си грееше, топлеше и беше красиво. То ми даде отговора, но не с думи. А защото си беше слънце. Пожелах да бъда там, където се чувствам така – топло, светло и красиво. И това не беше концерт.

Любовта направи моят избор.

Абсолютно различен избор може да направи любовта, ако не е взаимна. Това е урокът, който също така добре трябва да си научиш.

Има неща, които просто свършват. Може за едната страна слънцето да си грее все още, но за другата не е точно така. Говоря за отношения на всякакво ниво – любовни, приятелски, професионални. „Трябва да станеш  от масата, ако любовта е отсервирана“, както се пее в една вечна френска песен.

На мен ми се е случвало  в професионален план, в любовен, в приятелски. Ти си мислиш, че е пълно с живот и чудесно, обаче от другата страна нещо се е скършило. Или „просто бизнес“, или „омръзна ми сам да си отключвам апартамента“, или нещо друго.

Любовта е направила отново избора си и ти е затворила вратата.

Тръгвай си. Умей да пускаш и да не съжаляваш. Умей да оценяваш всичко, което е било, без да го отровиш с вина или съжаление.

Някои неща стават много просто. Започването и разделянето. В първия случай и двете страни се искат много и това се чувства. През каквито и трудности да минават – няма как да се объркаш в това, че и двамата или и двете страни си дават радост и прекрасно взаимно вълнение.

Във втория случай само едната страна  си мисли, че е желана. Другата има нови планове. А да седиш и да риташ по затворена врата е … хабене на енергия.  Хубаво е да го осъзнаеш бързо. Полезно е да си изключиш егото.

Последвай слънцето в посоката на изгрева. И умей да бъдеш благодарен за миналото, защото това е капиталът, с който стартираш. Без майтап, начинът, по който се разделяш е начинът, по който ще започнеш. Бъди прецизен, щедър и добър към другите и към себе си. Разбирай.

Любовта знае как да направи своите избори. Следвай я в споделеност.