Колко е крехка границата, когато силата не ти достига да се справиш с някаква ситуация и импулсивно замахваш

Колко е крехка границата, когато силата не ти достига да се справиш с някаква ситуация и импулсивно замахваш
Снимка: iStock

Михаела Петрова

Почти няма шофьор на такси, който да не ми е правил забележка по-леко да затварям вратата, че ще я счупя. Винаги ми е смешно. Нямам сила да я отворя, пък те се притесняват, че ще я счупя.

От известно време ходя на упражнения за укрепване на мускулатурата около гръбначния стълб на едни уреди, които са с компютърна програма. Първо се измерва силата и баланса между всички групи мускули, след това софтуера изработва програма за поетапно натоварване в строго зададени амплитуди, която да активира мускулатурата и най-важното – да я балансира. Още при първото посещение, безстрастната компютърна диагностика показа черно на бяло голям дисбаланс между ляво и дясно точно около мястото, където е проблемът, заради който отидох. Програмата е разработена така, че маркира амплитудите на движение, за да може да се постигне именно този баланс.

Не можех да не забележа, че когато не успявам да остана в зададените граници, а преминавам в червената зона на екрана, ползвам именно замах. А когато ми казаха: „По-плавно, ще счупиш ръчката“, се сетих и за забележката на таксиметровите шофьори и ме озари просветление. Поради липса на мускулна сила, ползвам замах и ускорението става сила – неконтролирана, хаотична, понякога дори разрушителна, ей така, заради едната слабост.

ф
Снимка: iStock

Започнах да преосмислям израза „човек със замах“. Обикновено се употребява в положителен смисъл – като синоним на смелост, широта, инициатива, предприемчивост, разгърнатост, жизненост, въодушевление, мащабност на действията. Така е в тълковния речник. И е вярно. Няма да споря с установените метафори.

Но на психично ниво има един замах, който се ражда именно от някаква вътрешна слабост, неувереност, неграмотност, незрялост. Например, когато изживяващ себе си като беден човек, някой с ниски доходи, инвестира в пирамида, бизнес или нещо друго, което не разбира и вместо да забогатее внезапно, губи още повече. Или когато неуверен в себе си мъж, уцелен в свое слабо място, замахне към жена си.

За такива неща си мисля понякога, докато си правя упражненията – колко е крехка границата, когато силата не ти достига да се справиш с някаква ситуация и импулсивно замахваш. Първоначално, целта ти не е да счупиш нещо, а единствено, да успееш да направиш това, което искаш. Във взаимоотношенията това кореспондира с желанието да се заявиш, да се наложиш, да изразиш авторитета си. Но когато вътрешната стабилност не е развита и укрепнала, всъщност е много лесно да замахнеш.

ф
Снимка: iStock

Не оправдавам нито насилието, нито налагането на авторитет със сила, манипулация, стриктни забрани, диктатура и всички производни властови системи. Само отбелязвам, че в сърцевината си, те вероятно са следствие от някаква слабост. И тези хора, открили веднъж „компенсиращите мускули“ и лостове  – физически или властови, не биха искали да се откажат от тях. Най-накрая са силни. И има по-слаби от тях. Това е като наркотично опиянение. Не е учудващо, че се зарибяват и искат още и още от тази компенсаторна сила, родена от голям вътрешен дисбаланс.

Обикновено работата с физическата и психична слабост е изпусната още в детството, но все си мисля, че когато станем големи хора и можем да мислим с главата си и да придобием някаква осъзнатост, няма голяма полза от това да държим родителите си отговорни за онова, което ни се иска да бъдем, а не сме. Каквото могли, направили хората. От един момент нататък е важно, сами да се погрижим за баланса в себе си. На всички нива. Това ще ни помага на всички социални нива.

Наскоро научих, че на срещата в Давос по време на световния икономически форум, са обяснили, че от 2020 година едно от топ десетте умения в бизнеса е емоционалната интелигентност, заедно с креативността и умението за екипна работа. Това означава, че в световен мащаб, вече е осъзната необходимостта от „меката сила“ в управлението и развитието на бизнесите. Емоционалната стабилност ще става все по-водеща във всички сфери на живота ни и без нея ще е все по-трудно да постигаме личните и професионалните си цели.

ф
Снимка: iStock

За да бъдем хора със замах в положителния смисъл на метафората, ще трябва да се погрижим за баланса на човека със замах от слабост, който на някакво ниво живее във всеки от нас.

Как точно да стане е много индивидуално, но при всяко положение физическите упражнения са най-лесната част. Вътрешният баланс е по-сложното упражнение, което също трябва да се тренира като планкове. Различните видове медитации, които успокояват ума помагат. Четенето на хубава художествена литература и поезия, релаксиращата музика, филми, на които може да поплаче, да се изпита състрадание, вдъхновение, емпатия, също са добри помощници в процеса на приемане на собствената ни чувствителност.

ф
Снимка: iStock

Отглеждането на домашен любимец също е способно по естествен начин да развие емоционалната ни интелигентност. Добре е, поне от време на време да се посещават терапевтични семинари или индивидуални сесии при сертифициран психолог. Вече има най-разнообразни техники, които могат да помогнат човек да потренира не само физическата си мускулатура, но и вътрешния си баланс.

Няма кого да обвиняваме за своите слабости, нито е нужно да се срамуваме или да изпитваме вина заради тях. Ако ги забележим, е напълно достатъчно да се погрижим за тях все едно се грижим за болно дете. Със същата огромна себелюбов и състрадание.

ф
Снимка: iStock

Още:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Каква суперсила би искала да притежаваш?

Оферти