Да имаш дом, да се чувстваш „у дома си“ – и като притежание, и като усещане, това е едно от най-ценните неща към които се стремим и които преживяваме като човешки същества. Никого не отминава това желание. Но не са малко и онези, които не се чувстват „у дома си“ там, където живеят. И не са спокойни, нито уверени в себе си, докато не намерят място или среда, която да почувстват като дом.

Домът е съвкупност от образи, които дават на човек основания или илюзии за стабилност. Домът е жилище, където човек се чувства уютно, сигурно и спокойно. Домът е там, където те обичат. Това са определения от Уикипедия. Впечатлих се, че дори и там са синтезирани три нива на понятието „дом“.  Това е точно така.

Снимка: Thinkstock

Замислих се за всичко това покрай скорошно търсене на жилище под наем за мои приятелки. По една или друга причина, те не се чувстват „у дома“ там, където живеят в момента – в единия случай става дума за напускане на интимна връзка, в другия – за отделяне от родители. Колебанията в решенията, опасенията, притесненията продължават с месеци.

Преживявала съм го и знам, че е трудно да си тръгнеш от „зоната на комфорт“ или от отношения, които си градил с години. Но в същото време, трета наша приятелка, взе това решение с удивителна лекота по единствената причина, че имаше собствен апартамент, в който да се изнесе. Преди да вземе решението си, го даваше под наем. Взе решението, пусна месечно предизвестие на наемателите си и си стегна багажа от мястото, където я стягаше шапката.

Снимка: Thinkstock

„Лесно е, когато имаш къде да отидеш без да имаш разход за това. Трудно е, когато трябва да вземеш решение да плащаш всичко сам“ – коментираха приятелките, които още не могат да направят истинска крачка към самостоятелния си дом. Няма какво да се лъжем, в този наш свят, някои от трудните решения се взимат не от емоционална нерешителност, страх или каквото и да било друго, а от съвсем реалистична преценка на платежоспособността да остоиш решението си. И това го познавам от личен опит.

И ако някоя млада жена би се възползвала от съвета, който ще дам, той е от първия миг, в който има някакъв доход, да се постарае да инвестира в свой дом. Дори нещо малко, едностайно, няма значение. То може да й носи приход от наем, да покрива разноските си по кредит, но да имаш свое място в най-материалния аспект на това понятие, носи усещане за стабилност. Нека е илюзия. Нямам проблем с убеждението, че стабилността на материалните неща е илюзорна. Дори в редките случаи, в които семейните взаимоотношения са хармонични и у нея няма и помен от идеята да ги изостави, наличието на нейно място, дава друго самочувствие. Идеята, че има опция за независимост, я прави много по-уверена да бъде искрена във взаимоотношенията си.

Снимка: Thinkstock

А ако дойдат моменти на несигурност в отношенията, ще знае, че винаги има къде да отиде, за да остане за малко насаме със себе си. За месец, два или година, за колкото – толкова. Не съм имала този шанс, макар в трудни моменти винаги да се е намирало къде да отида. Например, в апартамент на приятелка, която е в чужбина за няколко месеца. В къща на приятели, които не искат да остава празна през лятото. Много е добре да имаш опцията да смениш мястото, на което живееш, дори и за малко. Променя се гледната ти точка. И въпреки това, не е същото, когато домът не е твой.

Знам обаче и друго от първа ръка – че можеш да си създадеш алтернативни домове. Единият начин е чрез средата и приятелствата, които създаваш. Това ниво на понятието дом покрива описанието „домът е там, където те обичат“. Може дори да не те обичат чак толкова, но това са хората и средата, в които си приет. Където се отпускаш, усмихваш се спонтанно и се чувстваш добре. Много такива домове изградих през годините. И всеки от тях отиваше на възрастта и интересите ми в определен момент. Тези домове, на „племето“ ти, са безценни. Те също дават усещане за стабилност, за идентификация, за „камъкът си тежи на мястото“. Понякога могат да бъдат свързани дори с професията. Живяла съм и в такъв дом.

Това бяха три години в любима и несъществуваща вече редакция. Каквото и да се случва в живота ти, през каквото и да преминаваш, отиваш там и изведнъж се чувстваш добре, в силата си и на мястото си. С хора, с които се разбирате без думи, много се смеете, много се карате, но конструктивно, така че раждате идеи. Много се обичате и отвреме на време се получават онези магични моменти, в които се чувствате „едно цяло“. Актьорите, например, имат това усещане в театъра. Това също е усещане за дом. И блажени са онези, които са го имали и го преживяват. Дори от време на време.  

Снимка: Thinkstock

Третото ниво на усещането за дом е най-специално. То е вътре в теб. Макар че влизах в този дом още като малко момиченце, а през годините успявах да влизам в това пространство предимно когато не се чувствах „у дома си“ или „на мястото си“, едва наскоро осъзнах колко мното съм развила способността си да имам „дом“ у себе си. Разбрах го, когато окончателно напуснах домът, с който бях свикнала, макар отдавна да ми беше „тесен в раменете“. Живях на пет различни места в период от две години и тогава ясно го усетих – нося в себе си „дом“, който внасям където и да съм. Усещане за сигурност и спокойствие, за стабилност.

Снимка: Thinkstock

Усещането за този дом може да се развие и без фундаментът на първите два, но докато живеем в 3-то измерение, всяко ниво от този градеж е важен. В този ред на мисли, най-добре е да имаме дом на три ката – единият етаж нека си е материален, вторият да бъде на средата, в която се чувстваме приети и обичани и третият – нека да го наречем за удобство „връзката с душата“. Това е най-ценното партньорство – винаги си обичан, обгрижен, приет, опростен и никога не се чувстваш сам.

Снимка: Thinkstock

Още от Михаела Петрова:

• Парчета глупости, парчета любов

• Аве, публико! Обречените на линч, те поздравяват

• Грипна емпатия с практически наръчник

• Супер момиче или жена с интуиция

• Пролуките на честността

• Времето за себе си – най-ценният подарък