Когато си мислиш, че това е краят

f
Снимка: pxhere.com

Илиaна Смилянова

Когато навън се здрачава, отвътре започва да просветлява...

Ние, хората, сме много издръжливи същества. Самите ние дори не подозираме колко много можем да понесем. Една мъдрост гласи, че човек може да преживее всичко, освен собствената си смърт. Всъщност в себе си знаем, че и тя не е краят...

Карл Юнг твърди: „Дори и в най-щастливия живот не може да няма част мрак – думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта.“

f
Снимка: pxhere.com

Но всеки от нас има своя предел на поносимост, на болка. Болка не толкова физическа, колкото душевна - защото и най-силната телесна болка не може да се сравни с онова неописуемо трудно състояние, когато ни боли душата. И може би рано или късно, по-скоро за добро, отколкото за зло, всеки от нас достига този предел –  не случайно и не защото нещо е или не е направил. А защото му е време да се промени.

Точно тази промяна обаче не може да бъде формална, условна, повърхностна. Тя трябва да докосне най-дълбоката ни същност, сърцевината на онова, което сме. И да ни свърже отново с източника, от който произлизаме и към който, осъзнато или не, се стремим да се завърнем, обогатени с даровете на своите преживявания.

f
Снимка: pxhere.com

Сред цветята на Бах има една есенция, която ни помага да преживеем именно такива трудни моменти и не само да оцелеем, а да преоткрием и да последваме светлината в „тъмната нощ на душата“. Създадена от цветовете на сладкия (ядливия) кестен, тя е лек за следното описано от Едуард Бах състояние: „За онези моменти в живота на някои хора, когато страданието е толкова голямо, че изглежда непоносимо. Когато човек умствено и физически сякаш е достигнал своите крайни предели на поносимост и ще рухне. Когато сякаш единственото, което предстои да се случи, е разруха и унищожение.“

v
Снимка: floracura.com

Това състояние е предадено много точно и от Емили Дикинсън (в превод на Цветан Стоянов):

Да се бориш на глас е храбро –
но по-голяма е храбростта,
когато се биеш вътре в сърцето си
с кавалерията на скръбта...

f
Снимка: pxhere.com

Да преживеем и да подпомогнем себе си в тази мъчителна борба, в тази си коренна трансформация, е болезнено, но целебно и нужно преживяване. То наподобява събличането на стара житейска кожа, на отказ от остаряла и вече вредна за нас представа за себе си и за света. Само така можем да отворим място за радостта и мира в тялото, душата и живота си. Само така ще можем след това, обновени, раними, но и силни по новому, да обновим вътрешната и външната си посока и да  повдигнем себе си. А така и целия свят заедно с нас.

f
Снимка: pxhere.com

Затова, когато си мислим, че сме достигнали дъното на своята болка и отчаяние, когато сме убедени, че това е краят и „от никъде взорът надежда не види“, е нужно да се от/пуснем и да допуснем да бъдем спасени. Защото всеки от нас никога не е сам, а спасението винаги е на една ръка разстояние. Една човешка и една божествена ръка. Които трябва да се срещнат.

Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.

f
Снимка: pxhere.com

Още по темата:

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент